Той млъкна и замислено поклати глава.
— Кой би могъл да допусне, че ще се стигне дотам? Но както и да е, най-важното е това, че накрая онази жена реши да не взима заложници.
— Защо, според теб, е променила плана си?
— Тя заяви, че не й трябва никой друг, освен теб, Тайлър, а ние останалите сме били само за примамка, като стръв, за да те уловят в капана… — Оди пак замълча и опипа подутината на брадичката си.
— И после?
— Не ме пришпорвай, сине. И без това още не мога да се съвзема след цялата тази олелия. Не съм млад, като теб, и трудно издържам на напрежението.
— Извинявай, папа.
— Нищо, да го забравим. И така, тя склони да не взима заложник със себе си, защото от тази нощ нататък от нея се искало само да ти позвъни по телефона и ти си щял веднага да се затърчиш към мястото на уговорената среща.
— И точно така ще стане.
— Да не си полудял? Наистина ли вярваш, че тази убийца ще ти се обади?
— Кой знае? Може би тя ще си спомни за мен… Как е Кълън?
— Не ти ли казах? Той се прояви като герой, като истински войник. Заслужава да го изпратиш в Академията. Ще стане отличен офицер. Може дори да се каже, че и той се позабавлява, макар и посвоему.
Успокоен донякъде от последните думи на баща ми, аз отидох да видя останалите. Но първо трябваше да посетя не сина си, а баба му.
Влязох в стаята на Етъл и я целунах по бузата.
— Ранена ли си? — попитах я аз.
Тя само поклати глава.
— Какво ти е, Етъл? Да не би да имаш мозъчно сътресение?
Още веднъж кимна, този път още по-сковано.
— Хм, не изглеждаш добре. Нека да го изясним. Какъв е проблемът?
Очите й се насълзиха. Малко оставаше сълзите й да рукнат по пребледнялото лице.
— Счупих лампата на майка ти. Любимата й лампа…
— Какво?
Първите две сълзи се отрониха от сведените й клепачи.
— Онази лампа, която тя е наследила от нейната майка. Не помниш ли, че тя ти я подари, на теб и на Тес, в деня на сватбата.
— Голямата лампа, която стоеше на масата в ъгъла на всекидневната?
Отговорът беше само едно мъчително свеждане на глава.
— Как така я счупи, скъпа?
Моята тъща сви устни, решително и кораво, така както само тя умееше.
— Ами цапардосах по главата онова изчадие. И то неведнъж, а няколко пъти. Вече не помня колко.
— Яко ли го удари?
— С всичка сила!
Усмихнах се, защото за пръв път я слушах да говори с такава ярост.
— Баща ми твърди, че си му спасила живота.
Етъл само сви рамене, без да се опитва да оспорва приноса си.
— А също и живота на Кълън — продължих аз.
Но тя не реагира.
— Наистина бях много привързан към старата лампа. Помня, че се предава в нашия род от поколение на поколение и така нататък — бавно процедих аз. — Няма да забравя колко харесваше майка ми тази старинна лампа.
По страните й отново се стекоха сълзи. Измъченият й поглед се впи в лицето ми.
— Но обичам Кълън много повече от всички лампи на света, Етъл. И мама щеше да каже същото, ако бе доживяла да се радва, като теб сега, на своя достоен внук.
Етъл надигна глава. Гледаше ме право в очите. Имаше този навик, откакто я помня.
— Така че майка ми, ако беше жива, нямаше да преживява чак толкова мъчително загубата на лампата. И аз не страдам. Много повече се безпокоя какво става с теб. — Наведох се към нея и я целунах по челото. — Ти си се справила превъзходно, Етъл. Чудесни сте вие двамата, ти и Оди.
— И Кълън — припомни ми тя. — Бореше се като тигър.
— Е, вече няма дори капка съмнение, че е наследил този борбен дух от баба си — казах аз и още веднъж я целунах.
Боже господи, тя ми върна целувката!
— Татко! — изкрещя синът ми и се хвърли в ръцете ми.
Разцелувах го, може би поне сто пъти.
— Какво е това? — попитах аз и посочих към одрасканата му буза.
— Белег от битката!
Жената — капитан с пагони от армията на Съединените щати, седнала на стола до леглото на сина ми — се усмихна ласкаво. В ъгъла на втория стол ме очакваше Хедър, с Уеб в скута си. Ръката й неспокойно галеше косата на детето.
— Онзи, лошият, успя да ме цапне по бузата… Ама само веднъж! — продължаваше Кълън разпалено. — Ама пък аз му го върнах, и то как! Едва не му скъсах носа!
— Носа ли?