Джонатан винаги поддържаше нещата си в ред — което изключваше случайните грешки. Мразеше бъркотията. Винаги педантично се беше придържал към реда и чистотата — поведение, засилено от годините служба в армията.
Единственият път, когато наистина й се ядоса, обаче, беше когато изгуби скъпа сребърна химикалка Паркър, любимата му. Случи се една сутрин, когато закъсняваше за среща. Трябваше да си намери химикалката, преди да тръгне и докато търсеше по бюрото, забеляза Рейчъл до отворената врата на неговата стая.
— Рейчъл! — извика тревожно, застанал на колене до стола си.
Тя го видя на земята и се ухили.
— Прошепнахте името ми, милорд?
— По дяволите, дръж се сериозно. Не мога да си намеря химикалката Паркър. Ти ли я взе?
— Бих ли посмяла? Ти ми забрани да влизам в тази стая, забрави ли? Освен когато трябва да се изхвърли боклукът от кошчето или искаш кафе. Не бих си и помислила да взема нещо твое.
— Е, не мога да си намеря химикалката.
Усмивката й стана още по-широка.
— Бедното момче, наистина ли изгуби нещо? Ти? — Тя дойде и седна до него на стола му. — Продължавай. Много е забавно.
Лицето му се покри с червенина; за миг остана безмълвен, втренчен в нея. След това тя стана със смях, и двамата потърсиха и намериха химикалката. Беше се изтърколила зад един шкаф с папки.
Нещо друго също се бе променило, откакто за последно се бяха видели в Поуст. Тя се бе разделила с приятеля си. Отново беше свободна, така бе казала, и беше решила да си остане такава дълго време. Бе опитал всичко, за да промени решението й, ала тя не отстъпи.
Но той продължи да я преследва настойчиво и не след дълго започнаха да делят едно легло. Независимо от това Рейчъл бе решена да позволи връзката им да стигне само дотам. Беше се преместила от Рединг в апартамент в Челмсфорд през 2009 година и той понякога оставаше при нея. Тя обаче не се премести при него, въпреки настояванията му. Искаше да води свой собствен живот.
Имаше си и чудатости. Най-странната според него беше ненавистното й отношение към птиците. Мразеше ги. Почти всичко, което летеше, я караше да изпитва безпокойство и страх. И много боледуваше. Често пъти сънят й беше накъсан и се чувстваше зле дни наред. Неведнъж й бе казвал, че трябва да си направи пълни изследвания, но тя винаги отказваше.
Това беше техният живот доскоро. Той се бореше да направи Райт Тинг преуспяла агенция и през 2010 година нае Джефри Коумс като офис мениджър. Той имаше същите хобита като него и играеше ръгби в един местен клуб. И непрестанно ухажваше Рейчъл.
Но миналата седмица всичко се промени.
След като минаха през Олдхед, Торфинс и Кинкардин О’Нийл, пристигнаха пред Ардроу Хаус. Къщата се намираше на три мили от село Абойн, на частен черен път, който извиваше между високи борове. Отпред пред къщата имаше пасище за крави; зад нея се извисяваха до небесата хълмовете Калантих. Самата къща беше скътана в края на гората.
Джонатан плъзна колата край белите стени на Ардроу Хаус и паркира пасата. Рейчъл слезе и влезе вътре. Къщата миришеше на свежо, след като леля й бе почистила. Винаги се стараеше на гостите й да не им липсва нищо, а като знаеше, че следващият й гост щеше да е Рейчъл, вероятно е била мотивирана да направи жилището безупречно. Рейчъл беше нейното малко момиченце и нищо не бе прекалено добро за нея.
Ардроу Хаус беше уютна, романтична и семпла: имаше само две спални, кухня, баня и дневна. Но каква гледка! Едната спалня предлагаше панорама към поляни и хълмове. През еркерните прозорци в дневната гората изглеждаше като рисунка, направена от ръката на Бог. Килимче на карета украсяваше мястото пред камината, а столовете бяха тапицирани и удобни. Къщата винаги я беше очаровала. Но не и днес.
— Имаш ли нещо против да полегна? Направо съм разнебитена.
— Абсолютно нищо. Идеята е отлична. Ще ти помогна да си легнеш.
— Мисля, че мога да се справя.
Рейчъл влезе в спалнята, съблече се и легна в леглото с балдахин. Джон седна до нея.
— Ти се върна. Само това е важно сега — каза той.
Грешиш, Джон, защото аз трябва да я намеря. Тя не е мъртва — просто не искам да го повярвам.
Беше му го казала, но той не бе убеден.
Ще я открия, кълна се.
Но не днес. Всичките й сили бяха изцедени. Очите й се затвориха.
Чу как леглото изскърца, когато той стана. После всичко угасна.