— Да. Когато ти се обадих в Старото колело.
— О-о? — рече глухо. — И какво друго казах за Лестър?
Джон потри носа си с пръст.
— Само това, че не ти било приятно да го видиш отново. Меко казано.
— Пак ли съм се скарала с него?
— Не на погребението, поне така ми каза.
Рейчъл въздъхна.
— Той вероятно се е държал прилично по време на службата. Пък и донякъде мога да разбера присъствието му там. Така и не успях да убедя Джени какъв психопат е той.
— Наистина ли е психопат?
Нещо в тона на Джон привлече вниманието й.
— Защо питаш? — поиска да разбере тя.
— Просто ми се стори важно. Не ме питай защо. Такова чувство имам и аз. Разбирам, че връзката му с Джени беше предимно сексуална…
— Да, и то доста крайна — потвърди Рейчъл и сведе поглед. — Занимаваха се с неща като въжета, скоби за стягане на зърната на гърдите, маски, кожа, какво ли не. Странни неща. Джени ми разказваше, но никога не съм казвала на никого, дори и на тебе.
— Благодаря ти. Не е моя работа, слава богу. Но признавам, че съм малко изненадан да науча тези неща. Джени наистина ли беше такъв, да го наречем „свободен дух“, поради липса на по-добра дума?
— Беше — отговори безизразно Рейчъл. — Тя и аз… ние…
Джон повдигна вежди и тя млъкна.
— Нищо. Това беше между мен и нея.
Джон беше много любопитен да научи какво се канеше да му каже, но реши да не я притиска.
— Лестър палеше от четвърт — въздъхна Рейчъл. — Удряше я по начин, който нямаше нищо общо с любовната игра. Стигна много далече и тя скъса с него миналия декември. Но трябваше много да я убеждавам, преди най-накрая да го напусне. Послуша ме, но дълбоко в себе си никога не е преставала да го обича.
— Да го обича? В никакъв случай. Може би да се нуждае от него, за да получи извратен секс, може би колкото по-извратен, толкова по-добре. Но просто не мога да повярвам, че го е обичала. — Джонатан поклати глава. — Жените са такава загадка.
— Това показва, че си мъж — рече тя с лека усмивка. — Просто не ни разбираш и никога няма да можеш да ни разбереш. Както и да е, най-накрая тя скъса с Лестър, слава богу.
— Когато Джени го напусна, той ти се обади с някаква обида към теб. Обвиняваше те за раздялата им. Ти ми го каза преди месеци… — Осени го внезапно прозрение: — Сега като се замислих, може би Лестър е онзи, който ти е направил нещо в гората?
Тя размисли над това.
— Не, не мисля…
— Как точно те обиди след скъсването им с Джени?
— Забрави — извърна тя лицето си.
— Ето пак — въздъхна Джон.
Тя остави чая си.
— Какво трябва да означава това?
Той разпери ръце.
— Само това ли си готова да споделиш с мен за караницата помежду ви, след като ти си убедила Джени да скъса с него? Защо?
— Защото няма значение, ето защо.
— Няма значение ли? Защо не оставиш аз да преценя това? Когато ти е удобно си по-затворена и от стрида.
Рейчъл скръсти ръце на гърдите си.
— Сега ли трябва да обсъждаме това?
— Да, трябва — натърти той. — Рейчъл, погледни ме.
Тя го погледна.
— Обичам те повече, отколкото си мислиш и това, че не ми вярваш, ме убива. Днес можеше да не сме в ситуацията, в която сме, ако беше откровена с мен. Ако ми беше позволила да дойда на погребението — което като твой приятел трябваше да направя — това можеше никога да не се случи. Забравяш колко много се тревожех. И колко много продължавам да се тревожа!
— Джон — гласът й секна.
— Какво друго мога да направя, за да те убедя, че означаваш всичко за мен, Рейчъл? Че те обичам и искам за тебе най-доброто? Какво? Моля те, кажи ми! — Думите изскочиха от него бързо и искрено.
Тя изхлипа и гневът му се уталожи.
— Съжалявам, Джон. Изобщо не съм имала намерение да те нараня или да те държа настрана.
Изведнъж той не знаеше накъде да погледне.
— Аз също съжалявам. Нервите ми са изопнати.
Рейчъл продължи да хлипа. Тя едва сега осъзнаваше през какво го бе накарала да премине през последните дни. Беше изчезнала без следа, а всичко, което Джон можеше да направи, бе да чака и да се моли. Беше прав за това, че го държи на разстояние.
Той искаше нейната любов, не само тялото й. Разбираше го, но не можеше да му даде онова, което той най-много искаше. Дори и да искаше да го направи, не можеше. Обичаше Джонатан, но същевременно мисълта да се отдаде на една по-трайна връзка я ужасяваше. Ако се преместеше при него, това би означавало повече да няма свое пространство. Същото се бе случило и с бившия й приятел Грант Милър — страхът да се отдаде напълно и безусловно.