Никога не бе имала други сериозни връзки, само краткотрайни флиртове. Може би истинските връзки не бяха за нея. Но не мислеше, че Джон би приел тази реалност.
Това би означавало край на всичко, което имаха заедно, а честно казано тя не искаше то да свършва. Обичаше го твърде много, за да допусне това да се случи.
Избърса горещите си сълзи.
— Какво ще правим сега?
Той помисли над това.
— Като начало, да спрем да говорим за Лестър. Темата е болезнена и потиска и двама ни. Но мога ли да предложа още нещо?
— Давай.
— Не е ли редно да те прегледа лекар? Искам да кажа, кой знае какво друго може да не е наред, освен загубата на памет?
— Имам цицина на главата и няколко драскотини, това е всичко. Не е толкова зле.
— Ти не си лекар.
— Добре съм, Джон. Просто съм малко объркана и изтощена.
— Какъв инат — въздъхна той. — Добре, ще сключа с теб сделка. Ако сметна за необходимо, ще те заведа на лекар. И няма да слушам никакви аргументи.
— Добре. Приемам сделката.
— Всеки разумен човек ще я кара по-полека няколко дни след преживяване като твоето. Но не и ти.
— Не, не и аз. Аз не съм като другите и вероятно не съм много разумна — тонът на Рейчъл стана топъл и любящ. — Съжалявам, че те държа настрана от толкова неща, Джон. И за това, че не ти позволих да дойдеш с мен на погребението. Не си спомням какво съм казала, преди да тръгна, но направих огромна грешка. Съжалявам. Наистина.
След малка пауза, тя продължи малко по-делово:
— На погребението сигурно съм разговаряла с леля ми и майката на Джени. Трябва да отидем да поговорим с тях.
— Да, мисля, че си права. Има и още нещо, което трябва да свършим. — Срещна озадачения й поглед. — Какво има в пощенската ти кутия?
— Какво?
— Изгубила си мобилния си телефон, но в компютъра ти би трябвало да има имейли, писма, съобщения от фейсбук, такива неща. Не мислиш ли, че там може да открием някои интересни неща? Неща, които те свързват с Джени?
— Но компютърът ми е в Англия.
— Джефри би могъл да провери файловете ти, ако му позволиш.
— Повечето ми лични имейли са на лаптопа вкъщи.
— Ключът за твоя апартамент е у дома, мога да помоля Джефри да го вземе оттам. Той може да влезе, защото Сам има ключ.
Сам — Саманта Бикърс — беше съседка на Джонатан. Почистваше жилището му веднъж седмично.
Рейчъл прехапа устни. Идеята Джефри Коумс да се рови в личните й файлове не й допадна, но май нямаше голям избор.
— Добре, направи го. Не очаквам да намери нещо, но няма да сме сигурни, докато не проверим.
— Веднага ще се обадя на Джефри — каза Джон.
Джон предаде накратко новините на Джефри. Каза му, че е с Рейчъл и че е важно да проверят компютъра й за вероятни писма или бележки от Джени. Джефри обеща да помогне, без да издава с нищо, че намира молбата за необикновена.
После позвъни на леля Елизабет. Извини се за това, че не беше отишъл предишния ден. Леля Елизабет измърмори недоволно нещо за това как бе чакала напразно, но той я омилостиви като й каза, че двамата ще пристигнат колкото е възможно по-скоро.
Изкъпаха се заедно. След като се изтри с хавлията, Рейчъл с отчаяние се сети, че няма чисти дрехи. Нямаше дори чист комплект бельо.
— Нямам и никакви пари — оплака се тя. — Чувствам се сякаш съм напълно зависима от теб.
— Харесва ми това чувство — усмихна се той. — Така или иначе трябва да отидем да напазаруваме, тъй като в хладилника няма храна. Защо да не хапнем по един сандвич в супермаркета в Абойн и да напазаруваме оттам.
Рейчъл се съгласи и тръгнаха. Джон я следеше с орлов поглед, държеше се почти като неин бодигард. Все още се страхуваше за нейното физическо и психическо здраве, физически му изглеждаше добре. Но дали беше в добра форма умствено? От един приятел в армията, ветеран от Ирак, знаеше нещичко за амнезията. Той прекарал остър пристъп на амнезия, след като бил ранен при едно нападение и видял как най-добрият му приятел бил пръснат на парчета от сухопътна мина. Приятелят на Джон никога не бе възстановил напълно паметта си за събитията непосредствено около момента на тази опустошителна травма.