Хапнаха по един сандвич и купиха някои продукти — месо, яйца, зеленчуци, хляб. Рейчъл също така натовари мляко и газирана вода в своята количка. Когато стигнаха до щанда с дамско бельо, лицето й помръкна.
— Гледай какво ме карат да нося. Тези неща са направо ужасни! Това и баба ми не би го обула. Наистина ли могат да предложат само това?
Джонатан си наложи пряко сили да се сдържи да не се разсмее на глас. Плати покупките им и се върнаха при колата. След като пристигнаха в къщата и прибраха продуктите, Джон каза:
— Слушай. Днес може малко да разпуснем и да продължим да правим каквото правихме вчера.
Тя поклати глава.
— Не мога просто да стоя тук, Джон. Ще полудея.
— И си сигурна, че не искаш да те види лекар, ей така, просто за всеки случай?
— Нищо ми няма — отговори тя твърдо.
— Сигурна си, че няма да припаднеш?
— Съвсем сигурна — натърти тя.
— В такъв случай, имам предложение за теб.
— Цялата съм слух.
— Ще отидем да видим леля ти и майката на Джени, докато Джефри проверява твоя лаптоп. Но първо трябва да се върнем в гората.
Тя премигна.
— Уайтмонт — уточни той. — Трябва да намерим мястото, откъдето си дошла. Ако се върнем оттам назад по твоите стъпки, къде ли ще ни отведе?
Видя неохотата, изписана на лицето й.
— Страх ли те е?
— Да.
— Рейчъл, наистина не е необходимо да го правим днес. Знаеш, че по-скоро бих почакал до утре, да ти дадем малко истинска почивка.
Тя размаха пръст срещу него.
— Трябва да го направя, Джон. Трябва да открия какво ми се е случило. И трябва да разбера какво е станало с Джени и по какъв начин тя е свързана с това. Знам, че е свързана, но не знам как. Нямаме време за губене.
— Да се обадим ли на Стивън и да го помолим да дойде с нас? — попита Джон. — Той помни мястото, където едва не те е блъснал с колата. Може да се опитаме да намерим пътеката, по която си стигнала дотам.
— Назад към моето минало — тихо каза тя и затвори ума си пред ужаса на всичко това.
II
Вълчата глава
16
Покрай тях прелиташе хълмист пейзаж. Рейчъл почти не го забелязваше. Мислеше, че Джонатан вероятно има право. Трябваше да си даде един-два дни почивка. Но тя не разполагаше с толкова време. Беше тласкана от непознат демон и трябваше да продължи.
Джон се беше обадил на Стивън да попита дали би имал нещо против да ги придружи до хълмовете край Уайтмонт, където беше намерил Рейчъл.
— Разбира се, ще дойда — беше отговорил възрастният човек и сега бяха на път да го вземат.
Рейчъл се застави да помисли още веднъж какво може да е правила от понеделник нататък.
— Погребението… — наруши мълчанието тя. — Трябват ми подробности. Какво ти казах по телефона онази нощ? Разкажи ми колкото може по-подробно.
Джон се беше взрял напред.
— Ами, службата е била в църквата Свети Никола, в Абърдийн.
— В Абърдийн ли? Не в Гленвил?
— Не, в Абърдийн. Оттам са повечето роднини на Джени, ако си спомняш.
— Да — потвърди тя, — старите неща ги помня.
— Погребали са я в семейната гробница при нейните баба и дядо и баща й. Ти си произнесла прощално слово, което развълнувало хората до сълзи, включително Елизабет, но ти вече знаеш това.
— Това трябва да е било страшен шок за майката на Джени, Грейс Дугал — каза тя съчувствено. — Най-напред е изгубила съпруга си, сега и Джени. Никой не й остана.
— Бедната жена — тихо каза Джонатан.
— Тя как се е държала?
— Ти каза, че била силна предвид обстоятелствата.
— Друго какво?
— Каза също така, че имало много хора на службата, включително целия редакторски състав на Джърнъл и хора, които не си виждала от много време.
— Например?
— Кейт, например.
— Кейти Дългокраката?
— Същата.
— Все така луда ли?
— Не ми каза.
В миналото Кейт Мичъл беше известна с това, че скачаше от едно момче на друго. Но независимо кого закарваше вкъщи, според Кейт той винаги се оказваше пъзльо, глупак или странна птица. Тази жена имаше неутолим апетит за мъже и секс. Също така притежаваше заоблено, чувствено тяло, към което мъжете биваха привличани като пеперуди към пламък. Но й липсваше здравият разум да задържи своята плячка за повече от две седмици. Никой не можеше да издържи задълго натрапчивия характер на Кейт. Въпреки това тя беше добра приятелка на Джени. Те си приличаха — поне си бяха приличали — по своя огнен темперамент.