— Нещо изглежда ли ти познато?
Рейчъл се огледа. Небето беше сравнително ясно, а слънчевите лъчи добавяха приятен оттенък към зеленината на моравите и горите. Не виждаше нищо, което да може да разпознае с положителност.
— Нека да повървим още — предложи тя.
Така и направиха.
Туристическата пътека ги отведе в гората. Но колкото по-нататък вървяха, толкова по-неспокойна ставаше Рейчъл. Вчера, когато си отвори очите, беше тъмно и тя едва ли бе могла да види много. По време на обърканото си залитане по надолнището на хълма беше съвсем дезориентирана. Не бе обръщала внимание на заобикалящото я, докато не стигна близо до къщите и главния път, където Стивън едва не я прегази.
Рейчъл си помисли за първото посещение на Джени преди години, след като тя се бе преместила от Абърдийн в Лондон. Една вечер Джени излезе, за да купи пица или хамбургер. Върна се чак след час. Оказа се, че се беше изгубила; не бе успяла да намери апартамента на Рейчъл сред лабиринта от идентични градски улици. Тази гора за Рейчъл беше безкрайно по-голямо предизвикателство.
Докато вървяха по-навътре, гората ставаше по-гъста, а пътеката по-несигурна. Все още чуваха под тях да тече вода в някаква долчинка, скрита от дребни дървета, папрати, други растения и храсти.
Наистина изглеждаше познато, но това ли беше същата пътека, по която бе вървяла вчера сутринта?
Мисли, Рейчъл. Мисли здраво.
Но колкото и да се опитваше, не можеше да е сигурна. Спря. Джон и Стивън й хвърлиха въпросителен поглед.
— Може да съм била някъде тук — размишляваше тя. — Може да съм била ей там, долу, до водата. — И посочи почти невидимия поток под тях. — Спомням си, че се покатерих и намерих пътя към Кътбърт на дневна светлина. Но също така може да е било друг поток в друга част на гората. Честна дума, не знам.
— Добре — каза Стивън. — Просто ще повървим още малко.
Повървяха още петнайсетина минути, докато стигнаха до водопада. Разпенената вода се изсипваше по стръмния планински склон. Рейчъл беше сигурна, че не е била там. Замислено се взря надолу към пяната, която се отдалечаваше от покритите с мъх скали под водопада.
— Тук наоколо има ли други туристически пътеки? — попита тя. — Други потоци или ручеи?
Стивън повдигна рамене.
— Има, тези гори са много обширни. Има ли нещо по-конкретно, което си спомняш?
— Добър въпрос. Но не, няма.
След това си припомни своя кошмар, ръмжащите звуци в тъмното и попита:
— Стивън, наоколо има ли диви кучета?
Той се намръщи.
— Диви кучета?
— Или други… животни? Хищници?
— Предполагам, че може да си попаднала на някакви неопитомени кучета, скитащи наоколо. Защо питаш?
Рейчъл силно се замисли. Беше стояла на някакво тъмно място, може би някаква сграда, или нещо като изба? Къде човек може да открие изба в тези гори?
Зададе този въпрос на Стивън, който се почеса по тила, докато мислеше.
— Може би стари развалини — добави тя, — или някакъв подземен склад. Тук наоколо има ли нещо подобно?
Стивън я погледна с празен поглед и поклати глава:
— Съжалявам, Рейчъл, не знам за такова нещо.
— Много лошо — въздъхна тя.
Изследваха гората още около час и половина и Рейчъл съвсем изгуби търпение. Накрая се отказа.
— Наистина нямаш представа къде си била, нали? — каза Джон.
— Не — отговори тя обезсърчена. — Свестих се, но не знам къде. Не забравяй, че също така съм прекарала известно време същата нощ в скитане из гората. Все едно да дириш игла в купа сено.
Джон и Стивън мълчаха.
— Колкото до това къде съм била преди да се свестя… — тя отново повдигна рамене.
— Добре тогава — обади се Джон, — да вървим. Поне опитахме.
По пътя назад към колата Рейчъл изведнъж доби впечатлението, че някой я гледа сред листака. Зли очи, скрити в зеленото, я гледаха втренчено. Тя надзърна през рамо, но не видя нищо заплашително. Все пак ускори крачка.
— Вие двамата не искате ли да хапнете малко на обяд? — предложи Стивън, докато пътуваха обратно към неговата къща.
Джон хвърли поглед към Рейчъл, която каза:
— Благодаря, Стивън, но ще трябва да го отложим за някой друг път. Трябва да се видя с някои познати, които биха могли да ми помогнат да сглобя този пъзел.
— Разбирам — кимна той. — Само се пази, обещай ми.