— Те наистина го правят. Събарят стената!
— Чувам.
— Ти напълно ли си изгуби разума?
Той се ухили, облегна се назад в стола и за първи път срещна погледа й. Тя стоеше съвсем объркана.
И тогава…
Тогава ъгълчетата на устата й се извиха в усмивка и тя тръгна към бюрото му. Наведе се и Джон помириса парфюма й.
— Нека да е твоята, мръсник такъв — прошепна в ухото му.
След като строителните работници си заминаха, тя седна на бюрото му и каза провокативно:
— Добре тогава. Какво планираш да правиш с мен?
— Имам всякакви планове.
— Добре, изненадай ме.
Беше я завел в любимия й ресторант, след това в любимия й бар, и двамата се бяха забавлявали страхотно. Но вечерта не свърши дотук. Когато таксито наближи нейния апартамент, той я целуна топло, но сдържано по устните.
— Не толкова бързо — каза тя и се отдръпна леко.
— Не толкова бързо?
— Точно така. Днес следобед ти направи каквото си поиска с мен. Сега аз ще правя каквото си искам с тебе.
И вечерта, която и двамата нямаше скоро да забравят, се превърна във вечер, която никой от тях никога нямаше да забрави.
На следващата сутрин възторгът се изпари. Рейчъл лежеше до него в леглото също толкова красива и съблазнителна, колкото през блажените часове, в които се любиха, но нещо се бе променило. Точно какво, не можеше веднага да определи.
— Беше страхотно — промълви тя. — Като за войник не си лош любовник.
— Като за някой, който прави уебсайтове, и ти не си зле.
— И как продължаваме оттук нататък?
Гласът й беше изтрезнял и в него долови съмнение.
— Какво имаш предвид?
— Достатъчно пъти съм ти го казвала, Джон. Стабилните връзки не са за мен.
— Господи, Рейчъл, как можеш да кажеш такова нещо след снощи?
— Джон, ти знаеш какво мисля за това.
— Да, но снощи… не означаваше ли нищо за тебе?
— Означава повече, отколкото съзнаваш — отговори тя категорично. — Исках го толкова, колкото и ти, и се наслаждавах на всяка минута. Просто не искам да си мислиш, че аз… Е, знаеш какво имам предвид.
— Боя се, че не разбирам — измърмори с горчивина.
— Да, разбираш. Отлично ме разбираш. Имам нужда от свой живот — отвърна тя и го целуна по бузата, — независимо колко чаровен е мъжът, който съм срещнала, и независимо колко е добър в леглото.
— Рейчъл, обичам те — заекна той. — Мислех, че го разбираш.
— И аз те обичам, Джон, по мой си начин. Но снощи всичко стана, защото ти ме изнуди.
Тя се измъкна от леглото. Той остана да лежи, нежелаещ да повярва на ушите си. Когато чу шума от душа, стана и влезе при нея в душкабината.
— Остана ли малко място за мен?
— Винаги има място за тебе.
— Да ти изтрия гърба?
— Колко кавалерско само.
— Не съм кавалер, просто искам да ти опипам задника. — Насапуниса я. — Как можеш да си толкова сигурна, че искаш да си останеш сама? — попита колебливо.
— Такава ми е природата, мисля.
— Може би с мен ще е различно.
— Не смятам така. И освен това ще изгубим приятелството си.
— Поне опитай, Рейчъл.
Тя поклати глава.
— Това означава ли, че си ми много ядосан?
Той спря да се сапунисва за момент.
— Ядосан ли? Не, просто се опитвам да разбера.
— Може ли да продължим да работим заедно?
— Разбира се, че можем. Не мога да си представя да работя без тебе.
Но бяха започнали да се натрапват сериозни съмнения. Как можеха да продължат живота си, сякаш тези последни няколко часа никога не се бяха случили? Или, ако се бяха случили, не означаваха ли нищо? Той беше неин шеф, а тя негов служител — и само толкова ли?
Но някак си успяха да го постигнат, онази първа нощ беше последвана от други, също толкова страстни. И не се събраха да живеят заедно; Рейчъл го държеше на разстояние отново и отново.
— Искам не просто тялото ти — помоли я в един от случаите. — Искам любовта ти.
— А аз искам само тялото ти — подразни го тя, но целувката й след това беше като целувка на младоженка.
Объркването и отчаянието му нараснаха дотолкова, че започна да обмисля възможността да й отправи ултиматум. Или да бъдат заедно, или не — и това би било или началото, или краят на всичко. Но накрая реши да не го прави. Толкова я обичаше. Молеше се някой ден, по някакъв начин, да успее истински да завладее сърцето й.