— Трябва да е било точно преди или след погребението.
— Какво прави тук?
Тя сви рамене.
— Не помня.
— Не можеш да влезеш. Нямаш ключ.
— Нямам — прехапа устни тя. — Добре, очевидно няма какво да правим тук. Да вървим на гробището.
Малко по-късно Джон бутна високата желязна порта на гробището. По леко хълмистия склон, тук-там осеян с дървета, се простираха редици от надгробни камъни. Тръгнаха по една пътека и тя започна да оглежда келтските кръстове, древните гробници и мраморните плочи на по-новите гробове.
Рейчъл прекоси към фамилната гробница на семейство Дугал, потънала в море от увехнали цветя. Джонатан не казваше нищо, вървеше на разстояние.
Тук ли бяха останките на най-добрата й приятелка? На същото това място ли беше стояла в понеделник след погребалната церемония?
Затвори очи и усети по лицето си топлата ласка на вятъра, докато си мислеше за Джени; смъртта й бе станала по-осезаема, по-реална.
Сълзите набъбнаха и потекоха по бузите й. Не направи усилие да ги избърше.
Почувства как ръката на Джон хвана нейната. Без да каже нито дума, тръгна след него назад към пасата. Когато пристигнаха в Ардроу Хаус, веднага си легна.
Около нея отново имаше мрак, но не бе онзи пълен мрак, в който не виждаш дори ръката пред лицето си. Беше като да стоиш в подземен коридор. От черните стени капеше вода върху каменния под и звукът напомняше капещи кранчета. Познаваше това място! Отпред се появи ярък блясък, сякаш някой светеше насреща й с фенерче. В същия миг зад нея се надигна някаква фигура. Дали не чу шум от пърхащи крила? После се понесе странно громолене. Сърцето й бумтеше в гърлото. Паниката почти я парализира. Побягна, но имаше чувството, че гази в тресавище и изобщо не помръдва напред. Ярката светлина остана недостижимо далече, а крилатото създание зад нея я дебнеше. Почувства как нокти докоснаха гърлото й…
Рейчъл отвори очи. Сърцето й продължаваше да бие в гърлото. Пот щипеше челото й. Джонатан спеше спокойно до нея.
Претърси с очи стаята и видя сенки. Нуждаеше се от малко светлина! С дясната си ръка опипа за нощната лампа и намери ключа. Светна и сенките около леглото й изчезнаха.
Рейчъл се изправи и седна в кревата, скръсти ръце под гърдите си и се залюля.
Онзи крилат демон ме отнесе в леговището си, помисли тя.
Мисълта изникна от нищото; просто изведнъж се появи.
Тази нощ повече не спа.
19
На сутринта беше изтощена. Не каза на Джон за кошмара си; подозираше, че той вероятно ще предложи някакво психологическо обяснение за него. След закуска позвъни на Грейс Дугал. Този път майката на Джени си беше вкъщи и прие да се види с Рейчъл и Джон по-късно този предиобед.
Джон шофира от Ардроу Хаус обратно към Гленвил и паркира пасата край бордюра. Рейчъл позвъни на звънеца и зачака. Никой не отваряше и тя започна да се притеснява, че в крайна сметка няма никой в къщата, когато тя и Джонатан забелязаха една фигура да се движи зад прозореца. Чуха обръщането на ключ в ключалката, след което вратата се отвори. Пред тях стоеше висока, слаба, изящна на вид жена на около шестдесет, с къса, къдрава сива коса.
Рейчъл се усмихна и протегна ръка:
— Здравей, Грейс.
Грейс сякаш не ги позна; изглеждаше почти безразлична към присъствието им. Имаше болезнен, победен вид. Виждайки майката на Джени да се държи по този начин, Рейчъл се убеди, че Джени наистина е мъртва.
— Може ли да влезем, Грейс? — попита Рейчъл.
Грейс погледна от нея към Джонатан и обратно.
— Да, моля — глухо каза тя.
Влязоха вътре в дневната, където, близо до креслото срещу телевизора, масата беше наредена за четирима. Рафтовете покрай стените бяха претъпкани с книги и купчини списания. Телевизорът работеше; вървеше някакво сутрешно шоу. Грейс го изключи.
— Седнете — рече тя и също седна, със същия празен поглед в очите.
Рейчъл не знаеше откъде да започне. За щастие Грейс направи това вместо нея:
— Не върви много добре — въздъхна тя, — но трябва някак да продължа, нали? Пък и получавам помощ. Приятелките ми са огромна подкрепа. — Скръсти ръце в скута си. — Тази неделя ще готвим заедно. Преди, в неделя, Джени обикновено идваше и приготвяше яденето — обичаше да готви и беше много добра в това. Но от няколко месеца спря да идва всяка неделя. Заета била, казваше, много заета и в офиса, и вкъщи. Все имало нещо за ремонтиране. Беше се нанесла наскоро, ако си спомняш?