— За какво си говорехте двете току-що? — попита Джонатан. — Съжалявам, ако аз и Бети сме ви прекъснали. Бяхме изчерпали всичко, което можехме да си кажем.
— Явно Джени е работила над нещо — отговори озадачена Рейчъл. — Грейс смяташе, че аз знам какво е било.
— Интересно. Какво имаше предвид?
— Точно това бих искала да знам и аз.
20
Хотел Гленвил се намираше до църквата в сърцето на селцето. Лъчи жълта слънчева светлина пронизваха оловните облаци, когато Рейчъл и Джон влязоха в кръчмата. Джонатан поръча две чаши чай, докато Рейчъл се оглеждаше. Видя други двама стари клиенти на заведението: по-възрастни мъже, бъбрещи лениво с мършавия барман, който се смееше шумно и имаше татуировки по ръцете. На пода между двамата клиенти лежеше огромна немска овчарка, сложила глава върху лапите си.
— Ще ми кажеш ли защо трябваше толкова набързо да си тръгнем от къщата на Грейс? — попита Джон, след като се настаниха на масата в ъгъла.
— Видях чифт игли за плетене да стърчат от един незавършен шал.
Той повдигна вежди и зачака да продължи.
— Изведнъж ми прилоша. Не знам защо. Напомниха ми за нещо зло, нещо болезнено.
Споменът, независимо колко беше неясен, подхранваше убеждението й, че кошмарите, които я преследваха, откакто се озова в гората, наистина се бяха случили.
— Каквото и да съм преживяла — разсъждаваше тя, — трябва да съм видяла игли или нещо подобно на игли.
Спря дотук. Джон беше прекалено голям скептик, прецени тя, за да се зарови по-дълбоко в това.
Той подпря лакти на масата и преплете ръце под брадичката си.
— Разкажи ми за разговора си с Грейс.
— Попита ме с какво се е занимавала Джени. Грейс беше убедена, че е нещо, за което аз би трябвало да знам — и че съм знаела. Също така каза, цитирам, че Джени й е била отнета.
Татуираният барман постави две чаши с чай на масата.
— Наздраве — рече той.
Джон се усмихна, кимна вместо благодарност и отново се обърна към нея.
— Добре, трябва да призная, че казано по този начин, не е същото като да кажеш „тя умря“ — продължи тя. — Добивам усещането, че Грейс може би има някакви свои съмнения.
Той сви рамене.
— Зависи как го погледнеш.
— Съгласна съм, но е важно също как го каза. Гласът й прозвуча така… — тя се намръщи, търсейки думи, които биха изразили по-ясно онова, което искаше да каже Грейс. Но не можа. Самата Рейчъл не знаеше какво е. — Гледаше ме почти умолително — продължи — Сякаш се надяваше, че мога да й кажа нещо, което да потвърди съмненията й. Нещо, което само аз знам — добави тихо тя.
Джон се облегна назад в стола и скръсти ръце зад главата си.
— Преди да тръгнеш за Шотландия, ти имаше всякакви планове. Оставила си онази рисунка в Старото колело. Сега Грейс твърди, че си знаела върху какво е работила Джени точно преди…
Поколеба се.
— … точно преди да замине за Форт Уилям.
Рейчъл си помисли, поне този път не каза „преди да умре“. Той очевидно не вярваше в нейната теория, че Джени още е жива, но беше избрал думите си по начин, който показваше, че все още я подкрепя. Джонатан можеше да я притисне да се върнат вкъщи, най-сетне да приеме трагичния край на Джени и да приключи. Но вероятно разбираше, че ако тя си тръгне от Шотландия без завършек на нещата, никога вече нямаше да намери покой.
— С други думи — продължи Джон, — ставам все по-любопитен какво е последното нещо, за което си говорихте с Джени.
— Нищо особено — бързо отговори тя, — вече ти казах.
— Да, но продължавам да се надявам, че Джефри ще намери нещо в компютъра ти. Вчера сутринта го помолих да провери съобщенията ти в електронната поща, така че вече би трябвало да сме напреднали донякъде. Ако не е открил нищо, надеждата ни е, че ще започнеш да си спомняш повече.
— Обади му се. Да видим докъде е стигнал.
— Добре.
Джон извади своя Блекбъри от джоба на ризата и въведе номера. Джефри отговори веднага. Размениха няколко банални думи, свързани с работата, и Джон го попита дали е проверил лаптопа на Джени.
Рейчъл чу неразбираемото бърборене на Джефри, което идваше от миниатюрния високоговорител на Блекбърито. Джон слушаше, а тя чакаше напрегнато.
— Добре, значи си проверявал снощи и си щял да се обадиш днес следобед — повтори Джон заради нея. — Ами, ние значи те изпреварихме. И? Намери ли нещо интересно?