Джон отново заслуша. Този път мина повече време, преди да каже нещо в отговор. От време на време повдигаше вежди и Рейчъл предположи, че Джефри е открил нещо. Неочаквани шипове се забодоха в червата й. Най-накрая Джон приключи разговора и остави телефона на масата.
— Е, не ме дръж в напрежение — каза тя.
Той отпи от чая си.
— Джефри е открил няколко имейла, разменени между тебе и Джени — каза бавно. — На Джефри повечето от тях не изглеждат важни, освен един. Каза, че веднага ще го препрати на телефона ми.
Той вдигна джиесема си и провери екрана.
— Ето го. — Хвърли поглед на съобщението, след което подаде телефона на Рейчъл. — Ето, прочети го сама.
Тя пое телефона от него и прочете:
Хей, Рейчъл,
Отиваме на планина с Алисън този уикенд. След това ще приключа с това. С двете неща, нали знаеш? Не мога да ги оставя просто така. Сега всичко става едновременно, но просто се случи. Може би ще помоля Чарли за съвет. Но каквото и да каже, трябва да знам. Сигурна съм, че разбираш. Ще ти се обадя веднага след уикенда.
Рейчъл прочете краткото съобщение веднъж, после още веднъж, после трети път. Джон чакаше търпеливо. Накрая поклати глава:
— Не знам за какво се отнася. Но тук има доста интересни нишки.
— Съгласен съм.
— Кога го е изпратила? — Потърси да види часа, в който бе пристигнало съобщението. — Петък, 11 юни, 02:38 през нощта — обяви тя. — Изпратила го е посред нощ. — Вдигна поглед. — Това е денят, в който е тръгнала за Форт Уилям.
— Заедно с някаква жена на име Алисън — отбеляза той. — Коя е тя? Мислех, че е отишла сама.
— Алисън Фланаган — обясни Рейчъл. — Приятелка на Джени от групата по аеробика, която също си пада по катеренето. Но не знаех, че тя смята да ходи с Джени този уикенд.
— Какво планираше Джени, след като се върне?
Рейчъл повдигна рамене.
— Тук пише, че ти ще разбереш — настоя той.
— Ами, ако съм знаела наистина, сега съм забравила.
Той кимна.
— Имам чувството, че точно това не ми казваше ти и заради него не искаше да идвам с тебе на погребението.
— Тя не се завърна от онзи уикенд — замислено промърмори Рейчъл. — А три дни след този имейл, в понеделник…
Тя умира, едва не каза.
— … се случило това — рече вместо това. — И каквото и да си е мислила да ми каже след уикенда… — не можа да продължи.
— Отнесе го със себе си в гроба — довърши Джон вместо нея.
Никой от тях не проговори в продължение на минути, след което той сложи ръката си върху нейната.
— Изглежда този имейл е бил следствие на нещо, което сте обсъждали по-рано. Джефри казва, че още не е открил нещо, което да води към него. Ще му се обадя пак. Искам да съм сигурен, че ще провери всичко много внимателно. Ще ни помогне много, ако успеем да разберем какво си мислила ти по време на тази размяна на имейли.
Тя кимна.
— Можем да опитаме още нещо. Може да говорим с Алисън. После с Чарли.
— Чарли? Колегата й от вестника?
— Да. Бюрата им са едно срещу друго. Той е нещо като баща за нея. Много си говорим за него.
Все още не можеше да говори за Джени в минало време. Джон остави това без коментар.
— Има големи шансове тези хора да ни помогнат да изясним някои неща — продължи тя. — Може също да посетим пак Грейс, но не мисля, че това ще ни доведе донякъде. Ако не беше така, Грейс по-скоро щеше да ми каже, отколкото да ме пита с какво се е занимавала Джени.
— Ти и Джени наистина сте обсъждали нещо — натърти Джон. — Това поне става очевидно от това съобщение. Надявам се Джефри да открие още едно парченце от тази загадка.
— Както каза, може да сме разговаряли само по телефона — охлади ентусиазма му тя. — Съобщението й е изпратено в два и половина през нощта. Очевидно нещо я е тормозило и е имала нужда да го сподели. Но дори и Джени не би ми позвънила по телефона посред нощ, затова може би този път ми е изпратила съобщение в пощата.
— Всичко е възможно — потвърди Джон. — Откъде ще започнем?
— Ще се обадя на Алисън и Чарли.
Рейчъл си припомни Алисън Фланаган. Беше жена, наближаваща четирийсет, слаба, почти толкова енергична, колкото Джени, запален спортист. Беше секретарка, докато междувременно си търсеше друга работа, но е възможно да беше намерила такава откакто за последно се бяха видели, или може би се бе отказала и станала домакиня. Тя беше сред най-близкия приятелски кръг на Джени и Рейчъл я познаваше главно покрай различни празнични поводи. През последните години бе виждала Алисън само няколко пъти.