Алисън вдиган телефона веднага.
— Ало?
— Алисън? Обажда се Рейчъл Сондърс.
— Рейчъл… здравей — отговори жената изненадана.
Рейчъл бе сигурна, че и тя е била на погребението.
Ти какво мислиш, Алисън? Наистина ли вярваш, че в онзи ковчег е била Джени? Не вярваш, нали? Какво всъщност се случи във Форт Уилям?
Беше ли говорила с нея? Възможно. Затова Рейчъл трябваше внимателно да опипва пътя.
— Прекъсвам ли нещо, Алисън?
— Какво? Не, нищо.
Реши да каже на Алисън, че има нужда да поговорят за неочакваната загуба на нейната приятелка.
— Не мога да го оставя назад, Алисън. Просто не знам как да се справя с това. Затова… Съжалявам, че те притеснявам, но се сетих за тебе, тъй като ти ходеше с Джени в планините…
— Невинаги — прекъсна я Алисън. — Само от време на време и то когато Мартин нямаше нищо против.
Мартин беше съпругът на Алисън, занимаваше се с продажби в голяма компания. Рейчъл го бе виждала два пъти и изобщо не й хареса надутото му излъчване.
— Да, разбира се, но все пак…
— Както ти казах и в понеделник, Рейчъл…
Понеделник? Значи бяха разговаряли? Сега трябваше да е изключително внимателна.
— За малко да отида с нея онзи уикенд — продължи да обяснява Алисън, — но няколко часа преди да тръгнем, в петък сутринта, тя се обади и отмени ангажимента. Ако бях отишла с нея… дали нещата щяха да завършат по-различно?
Защо Джени е отменила ангажимента в последния момент?
— Знам какво имаш предвид — контрира Рейчъл. — Кажи ми защо Джени отмени ангажимента? Знам, че би трябвало да помня, но съм забравила.
Алисън въобще не се поколеба.
— Защото не знаеше кога точно ще тръгне и дали изобщо ще тръгне. Предполагам, че е била доста заета. Накрая тръгнала сама. Само ако… Но това са предположения след дъжд качулка, Рейчъл. Не би трябвало да се чувствам виновна затова, нали?
— Не, разбира се не.
— Мартин е на същото мнение.
— Тя с какво беше толкова заета, Алисън?
— Нямам представа. Ако някой знае, това би трябвало да си ти.
— Аз бях в Англия, Алисън — отговори уклончиво Рейчъл. — Не можех да водя отчет на всички действия на Джени.
— Не, разбира се, че не — съгласи се Алисън.
— Благодаря за отделеното време, Алисън. Всичко хубаво. Дочуване.
— Дочуване, Рейчъл. И на теб всичко хубаво.
Рейчъл остави телефона и обобщи за Джон:
— Значи така, Джени е отменила ангажимента няколко часа, след като е изпратила съобщението, което току-що прочете. Излязла пред Алисън с някакво извинение. — Тя се замисли над това. — Не е типично за Джени. Трябва да е планирала нещо, за което не е искала Алисън да знае.
— Възможно е. Или може би гоним сенки.
— Сега ще позвъня на Чарли — каза твърдо Рейчъл.
21
Точно когато Рейчъл се канеше да набере номера на централата на Нордърн Джърнъл, Джон се обади:
— Събота е, може да не е на работа.
— Тогава ще поискам домашния му номер от дежурния.
Позвъни във вестника и от рецепцията отговориха:
— Нордърн Джърнъл, добър ден.
Рейчъл не познаваше този глас. Преди във вестника имаха една администраторка на име Денис, но тази беше друга.
— Добър ден. Казвам се Рейчъл Сондърс. Мога ли да говоря с Чарли Уотърс, моля?
— Момент да проверя.
Рейчъл бе включена на изчакване. Докато слушаше някаква звънлива мелодия, тя се запита дали беше разговаряла и с Чарли в понеделник. Със сигурност той е бил на погребението.
Отново се вдигна телефон:
— Рейчъл! — извика Чарли с дрезгав от пушенето глас.
— Здрасти, Чарли.
— Къде си? Още ли си в Шотландия?
— Да, ще бъда за още малко.
— Колко?
— Поне още няколко дни. Ти как си?
— Не много добре — призна той.