Выбрать главу

След това обобщи какво се беше случило с нея през последните няколко дни. Разказа всичко, с изключение на кошмарите си.

Чарли я слушаше с нарастващо изумление.

— За бога, Рейчъл, шегуваш се! — възкликна той, когато тя свърши.

— Боя се, че е истина. Но ще те убия, ако напишеш и една дума за това във вестника.

— Не се тревожи — каза Чарли. — Но може да си била малтретирана през времето, в което си изчезнала. На твое място бих отишъл в полицията.

— Слушай, Чарли. Разбира се, че искам да знам какво се е случило с мен. Затова искам да знам какво е правила Джени през последните си дни и седмици. Убедена съм, че там някъде има връзка.

Чарли й отправи неразбиращ поглед.

— Съжалявам, все още не те разбирам.

— Трябва да му кажеш, че не вярваш, че Джени е мъртва — намеси се Джон.

— Моля?

Рейчъл погледна Джон, който каза:

— Опитваме се да сглобим какво се е случило миналия вторник и сряда. Има едно нещо, в което Рейчъл е силно убедена, и то е, че в смъртта на Джени има нещо повече от това, което се вижда на пръв поглед. Тя не знае какво е, но мисли, че в крайна сметка Джени може би не е мъртва. Правилно ли обобщих?

Рейчъл кимна.

— Не е мъртва ли? — Чарли беше смаян.

— Не е мъртва — потвърди Джон.

— Но… Какво…? Как…?

— За нас също е загадка — каза спокойно Джон.

— Мислите, че се е скрила някъде?

— Наистина не знам — въздъхна Рейчъл. — Единственото, което мога да ти кажа, е, че тази история с падането от скалата просто ми звучи безсмислено.

— Ти какво мислиш? — обърна се Чарли към Джон.

— Бих искал да знам какво е правила Рейчъл в Уайтмонт — отвърна той. — Как и кога си е изгубила паметта. Джени може да играе някаква роля във всичко това.

— Всеки ще ти каже, че е претърпяла фатален инцидент — каза Чарли. Говореше спокойно, гласът му отново бе овладян; но и двамата виждаха ясно стъписването, изписано върху лицето му. — Включително и аз.

— Разбирам, Чарли — тихо отговори Рейчъл.

— Трябва да открием какво се е случило с Рейчъл — каза Джонатан, — и защо го е преживяла. Понеже не сме наясно по този въпрос, трябва да разследваме.

Чарли поклати объркано глава и за момент нищо не каза. Виждаше по изражението му, че той не вярва на… нейната интуиция, на това чувство. Или на нещата, които беше научила през дните, в които е била в неизвестност — знание, което сега за нея бе недостижимо. Джонатан беше също толкова скептичен, но все пак я подкрепяше. Благодарността му към него растеше с всеки изминал час.

— Ако се окаже, че греша за всичко, така да бъде — обезсърчено каза тя.

Отпи от кафето, което вече не беше горещо.

— Джени разследва този случай с Пола Декърс — подхвана тя. — После, малко време след това, умира. По същото време аз изчезвам. Би могло да е съвпадение… но може и да не е.

Чарли се облегна назад и забоде поглед в тавана:

— Възможно ли е Джени да е познавала Пола по-добре, отколкото всички си мислим?

Рейчъл поклати глава.

— Доколкото си спомням тя никога не ми е казвала нищо за никаква млада жена на име Пола. Никога не съм чувала за този случай на изчезване на човек. Освен това, ако Джени е познавала Пола лично, защо би чакала седемнайсет години?

— Приемам аргумента ти — съгласи се Чарли.

— Какво точно пише в тези изрезки? — попита Джонатан.

— Подредих ги в последователността, в която са били публикувани — обясни Чарли. Вдигна най-горния лист хартия. — Ето първата публикация, с дата 16 март, 1994 година. Да видим как са го написали: „Полицията издирва 17-годишно момиче от Абърдийн, което е изчезнало преди три дни. Смята се, че може да се касае за престъпление.“ И по-нататък в Джърнъл е спомената по име…

Чарли остави този лист и вдигна следващия:

— „За последно е била видяна на 12 март от приятели, при които била на гости“ — прочете. — „Тръгнала си оттам, но не се прибрала вкъщи.“ След това има история в ретроспекция как Пола учела за медицинска сестра, кратък разказ за родителите й. Рой и Франсис Декърс от Удстрийт, Абърдийн.

Остави листа хартия и се взря в двамата си гости.

— Справедливо е да се каже, че разследването е забуксувало доста рано. Не са били арестувани никакви заподозрени. Оттогава не се е случило кой знае какво. Последната изрезка е отпреди пет години. Не мога да се сетя за причина този стар случай да бъде отворен отново.