Съпругата му Франсис имаше красива кожа и предразполагащо държание. Беше на петдесет и пет до шейсет години — и все още привлекателна жена. Ако дъщеря й Пола беше жива, тя би била на трийсет-трийсет и пет.
Няколко минути четиримата разговаряха за общи неща. Рой ги попита дали са намерили лесно къщата им, а Рейчъл и Джонатан направиха комплимент на Франсис за това как бе обзавела и украсила дневната. Рейчъл забеляза снимка на Пола в рамка — същата снимка, която днес следобед беше видяла във вестникарската изрезка, която Чарли им бе показал в офиса. Тази снимка накара Рейчъл да пристъпи към сериозната част веднага щом седнаха на масата и чаят беше сервиран.
— Съжалявам, че се натрапихме тази вечер — започна тя. — Джон и аз наистина оценяваме това, че се съгласихте за малко да се видим.
Рой кимна разбиращо.
— Искрени съболезнования за приятелката ви — каза той. — Беше тук само преди няколко седмици, седеше на тази маса с нас. Трябва да е било на 28 май. Сега я няма. Такова ужасно нещо да се случи с толкова млада жена. Как, за бога, е станало?
Рейчъл и Джон се бяха разбрали да говори тя.
— Отишла да се катери в планината, паднала и намерила смъртта си — тихо разказа. — Поне така ни казаха.
Рой наведе глава за момент, после вдигна поглед.
— Франсис ми каза, че искате да продължите работата й.
— Точно така, господин Декърс. Джени работеше усилено върху историята с Пола, но така и не получи шанса да я завърши. Бихме искали да я подхванем оттам, докъдето е стигнала тя.
Зачуди се — ами ако Рой попита дали наистина работят по нареждане от Нордърн Джърнъл? Ако го направи, ще спомене името на Чарли. Чарли, беше убедена, щеше да подкрепи тази версия.
Рой започна разсеяно да бърка чая си.
— Госпожица Дугал зададе много въпроси, Франсис и аз се зарадвахме на това внимание. Отдавна никой репортер не ни е питал нищо и не е правил разследване. Подобен род внимание сякаш поддържа Пола жива за нас.
Очевидно нямаше да ги помоли да докажат връзката си с Джърнъл. Рейчъл знаеше от опит, че Франсис и Рой са типичен пример за хора, каквито бе интервюирала през своята кариера. Те рядко молеха журналистите за доказателство, че са тези, за които се представят.
Тя погледна двойката, очаквайки да продължат. Джон наруши мълчанието:
— Как премина интервюто ви с нея? За какво разговаряхте?
— Разказахме й нашата история — въздъхна Рой. — Същата история, която сме разказвали толкова пъти преди. Но нямаме нищо против да я разкажем с всички подробности и на вас.
— Дори и да трябва да я повторим хиляди пъти — добави Франсис. — Няма значение дали трябва да го правим до деня, в който умрем. Трябва да намерим копелето, което го е направило. Докато не знаем кой е бил… Това е единственото, което ни крепи.
— Разбирам — искрено отговори Рейчъл.
— Какво момиче беше Пола? — попита Джонатан. — Можете ли да ни я опишете малко?
— С удоволствие — съгласи се Франсис. — Тя беше такова сладко момиче. Вечно се усмихваше и много ни помагаше, на нас и на всички, които я познаваха. Не можеше да понесе ако някой беше наранен или го боли. Ако имахме парти и някой изглеждаше стеснителен и затворен, винаги Пола бе тази, която отиваше при него и го заговаряше. Такива неща имаха огромно значение за нея. Винаги искаше хората да се чувстват желани и важни.
— Това е тя, нали? — посочи Рейчъл снимката в рамка върху шкафа.
— Да — отговори Франсис. — Не е ли чудесна? Толкова е ужасно, толкова несправедливо… — беше готова да се разплаче.
Рейчъл сложи длан върху ръката й.
— Франсис… Рой… Разкажете ни повече за нея, моля.
— Само няколко месеца преди това се беше изнесла от къщи — каза Рой. — Не я бяхме виждали няколко дни преди да изчезне. Последният път, когато я видяхме, беше неделя следобед, бе дошла за вечеря. Прекарахме прекрасно. Тя се справяше добре, беше весела, нямаше нещо обезпокоително, което да сме забелязали. Не я виждахме всеки ден, само един или два пъти в седмицата, но говорехме по телефона почти всеки ден, понякога по няколко пъти на ден. В събота Франсис й позвъни, но Пола не си беше вкъщи. По-късно разбрахме, че… се случило на 12 март 1994 г. — Видя се как преглътна. — В неделя отново се опитахме да й се обадим. Когато не ни отговори, започнахме да се притесняваме.