— Точно така. Какво ли е казала на него?
Рейчъл сви рамене.
— Можем да разберем.
— Да, можем. И трябва. Или ще ни каже, че просто е отишла в планината както винаги го е правила, или ще чуем нещо, което ще ни помогне да изясним нещата. Може също така да огледаме мястото, където е паднала. Това също може да помогне.
Не, надяваш се най-накрая да приема факта, че тя е преживяла инцидент и е мъртва, помисли Рейчъл, но не можеше да го вини. Всичко изглеждаше така невероятно, освен на нея.
— Форт Уилям — гласно повтори Рейчъл. — Добър план.
— Утре — реши той.
— Нека да е утре — прозя се тя. — Сега отивам да си легна.
Заспа веднага, само няколко минути след като главата й се отпусна върху възглавницата.
Звярът разпери криле. Повдигна я и отлетя. Беше плячка на хищник; бе похитена от тъмна сила. По-високо, още по-високо се издигаше в черното небе. Помисли си, че звярът може да я отнесе отвъд земните граници, в чистилището, в неговото леговище, където костите й ще изгният сред останки от предишна плячка.
Очите на Рейчъл се отвориха рязко и тя се изправи. Сънят моментално се изпари и тя успя да сподави вик на тревога. Остана само сърдечният пулс на нещо ужасяващо. Не, биеше нейното сърце.
След това с часове не можа да заспи.
Лъч слънчева светлина затанцува из стаята и Джон отвори очи. Рейчъл спеше и той се опита да не я събуди, докато ставаше, вземаше набързо душ и се обличаше. Очакваше дотогава да се е събудила, но понеже още спеше, реши да излезе за малко навън и да погледа зелените ливади и хълмове. Седна на ниска каменна ограда в края на тревата и заслуша със задоволство вятъра в дърветата и песента на птиците.
Най-накрая мислите му се върнаха към ежедневието. Трябваше да проведе няколко телефонни разговора. Въпреки че беше девет сутринта в неделя, той позвъни на домашния телефон на Джефри. Не го беше чувал от вчера. Джефри бе станал от сън и се извини, че не бе успял да открие в лаптопа на Рейчъл нищо, което да обясни за какво се отнася съобщението в електронната поща.
— Каквото и да са обсъждали Рейчъл и Джени, трябва да е станало по телефона — заключи Джефри.
— Може би си прав — съгласи се Джон.
След това го помоли да се свърже с клиентите му и да им съобщи, че ще бъде в офиса си след няколко дни. Джефри обеща, че това ще е първото нещо, което ще направи в понеделник. Също така информира Джон, че срещата с Жак Пърслоу от Фостърс Ъкаунт бе преминала изключително добре.
— Браво, човече! — възкликна Джон с искрено възхищение. — Длъжник съм ти, Джеф. Не каза ли, че се надяваш шефът да те повиши?
— Наистина ти споменах.
Завършиха разговора с най-добри чувства и Джон се върна в къщата. За негова изненада Рейчъл още не бе станала. Използва своя Блекбъри, за да намери телефонния номер на полицията във Форт Уилям и позвъни там. Запита се дали някой ще отговори толкова рано в неделя, но един офицер вдигна телефона. Джон се представи и обясни, че той и Рейчъл са приятели от години с младата жена, която наскоро беше пострадала фатално близо до Бен Невис. Има ли някой в участъка, който би могъл да им разкаже повече за трагичния инцидент? Ако е така, могат да отпътуват за Форт Уилям още този ден.
Свързаха го с един инспектор, който се представи като Гари Дейвис. Най-напред Джон чу името му като Давис, и усети как в него се надигна гореща ярост. За него Давис беше синоним на думата дявол.
— Извинете? Не ви чух както трябва? — попита той след няколко секунди напрегнато мълчание.
— Инспектор Дейвис. С какво мога да ви бъда полезен? — отговори човекът и Джонатан се успокои. В края на краищата не беше Давис и освен това гласът на инспектора изобщо не прозвуча като гласа на другия полицай, който бе направил всичко по силите си, за да унищожи репутацията на Джонатан, и когото дори и сега с радост би удушил.
Джон успя да разкаже историята спокойно и съсредоточено. Приятелката му Рейчъл е била приятелка с Джени Дугал и би искала да види мястото, където тя е намерена мъртва. Би ли могъл Дейвис да им каже къде точно е било?
Инспекторът си спомни за Джени и каза, че е на повикване до следобед, но с радост ще им помогне, така че по-късно могат да му се обадят. Той ще им отдели време.
Дейвис звучеше като свестен човек, готов да им сътрудничи.
След това Джон позвъни на Стронмиър Ин, собственост на Ед Лайънс. Рейчъл го знаеше само по име — Джени се беше сприятелила с Лайънс, след като Рейчъл се премести в Англия — а Джонатан бе чул името му едва преди няколко дни.