— Какво намираш в мен, Джон? Защо така упорито се бориш с мене? Наистина ли си заслужавам мъката, която ти причинявам? Ти си добър човек. Заслужаваш нещо по-добро.
— Така ли? — той отмести очи от пътя и я погледна. — Защо не оставиш на мен да преценя това?
Завъртя поглед напред и по средата. За момент помълчаха, всеки потънал в собствените си мисли. Най-сетне тя се обърна към него и попита:
— Мога ли да използвам за малко телефона ти?
— Телефонът ми ли? Разбира се.
Като държеше волана с една ръка, порови в джоба си за Блекбърито и й го подаде.
Рейчъл набра нещо на екранчето и вдигна телефона към ухото си.
— Добър ден. Бихте ли ми дали телефона на Къминг, в Глазгоу, Поис Теръс, моля?
Джон я погледна с разширени от учудване очи. Какво беше намислила? Тя за миг затвори очи, докато операторът й диктуваше номера. Набра цифрите на мобилния и когато го вдигна, видя как устните й бяха стиснати в тънка линия.
— Лестър… — каза тя след малко. — Аз съм, Рейчъл Сондърс.
Опитваше се да звучи твърдо и уверено, доколкото бе възможно. Джонатан нямаше представа какво й бе дошло наум. Погледът му шареше между нея и пътя.
— Да, сигурна съм, че си изненадан — добави Рейчъл.
Джон чу от другия край на линията гласа на Лестър Къминг; не можеше да го сбърка.
— Няма причина — продължаваше тя. — Всъщност, да, има причина. Обаждам ти се заради Джени. Трябва по някакъв начин да приема случилото се с нея. Опитвам се да науча колкото е възможно повече, затова разговарям с всички…
Джон чу дърдоренето на Лестър, но не успя да различи какво казва.
— Не, наистина — повиши глас тя. И след малко: — Не, аз… наистина не съм.
Още дърдорене от Блекбърито. Какво имаше нужда да споделя Лестър? Доста, според Джон, защото Рейчъл не успяваше да вмъкне нито една дума. Когато тя се облегна на седалката, косата падна върху лицето й, а челюстта й увисна, сякаш преживяваше шок.
— Никога не съм казвала на Джени… — извика тя, преди да я прекъсне отново. — Да, тогава, и ти знаеш всичко за това. Ти си ми го казвал съвсем ясно, както сигурно си спомняш. Но в никакъв случай напоследък, кълна се…
Само това успя да каже, защото Лестър отново я прекъсна и пое разговора. Гласът му звучеше все по-разгорещено и заплашително. Джонатан почувства силно желание да издърпа Блекбърито от ръцете й. Но нещо го спря.
— Какво искаш да кажеш? Какво би трябвало да означава това?
Рейчъл почти крещеше като Лестър. Джон наостри уши, когато Лестър отново заговори, но не можа да различи отделни думи. Изгаряше от любопитство.
— Не! — извика Рейчъл. — Това… Не знам нищо за това. И не го разбирам.
За секунда драскащото говорене престана. Рейчъл продължаваше да слуша, очевидно Лестър бе понижил глас.
Тя мълча дълго, дори и след като Лестър беше затворил. Поне така предположи Джонатан. После каза:
— Аз… Ще говорим за това по-късно. — Нова пауза. — Добре. Ще го направя. Разбира се. Само трябва… нужно ми е да помисля малко. Ще поддържам връзка. Да, аз… добре… Дочуване.
Свали телефона и го прибра в отделението за компактдискове на таблото.
Джон повдигна вежди:
— Е, за какво беше всичко това?
— Да пукна ако знам. Той беше толкова… — тя потърси думата. — Не агресивен, наистина. Бих казала напрегнат или неспокоен. Обвинява мен за скъсването им с Джени и това още го тормози. Много, както твърди. Непрекъснато настояваше, че знам за какво говори. И накрая каза нещо, което ме хвана съвсем неподготвена.
— Което е…?
Рейчъл го погледна.
— Че Джени не го оставя на мира. Дори и сега. Продължава да го измъчва.
Джон тъкмо бе подминал Балатер и пое по А939, право към планината Кеърнгорм.
— Да. Иска да се срещнем. Иска да обсъдим нещо очи в очи.
— И ти какво каза?
— Казах, че ми трябва време да помисля.
Джонатан помисли за последиците.
— Мислиш ли, че си говорила с него в деня на погребението?
— Аз се питах същото. Затова му позвъних. Но все още нямам яснота по това. — Изпъшка: — Той сигурно никога няма да престане да обвинява мен за всичко, което се случи. Ако трябва да кажем истината, може и да има право. Джени винаги се е вслушвала в мен, а аз може да съм й казала нещо.
— С други думи, изразила си истинското си мнение за него.