Джон поклати отрицателно глава, също и Рейчъл. Ед поръча Гинес.
— Дожаля ми за тебе — продължи той. — Разбира се, попитах те как си и какво бих могъл да направя за тебе. Опитах се да те развеселя, но ти въобще не искаше да слушаш. Каза само още едно нещо, освен че ме помоли да те оставя сама. И това нещо много ме изненада.
— Какво ти каза? — попита Джон.
Донесоха на масата Гинеса на Ед. Той отпи глътка, после пое дълбоко дъх.
— Каза, че… — заекна неуверено.
— Ед, моля те — настоя Рейчъл.
Той кимна.
— Говореше за някакъв демон.
Ченето на Джон увисна. Дори и Рейчъл изглеждаше слисана.
— Това изтърси, когато попитах какво те тревожи. Седеше там потънала в мисли. И ми даде този отговор: каза, че търсиш някакъв демон. Но не предложи никакво обяснение. Меко казано, беше доста странно.
Рейчъл се наведе към Лайънс, сякаш да му каже нещо поверително.
— Наистина ли казах това?
— Толкова сигурно, колкото, че този Гинес е черен — заяви Ед.
— Но ти вероятно си се опитал да измъкнеш от нея някакво обяснение? — предположи Джон.
— Разбира се, но Рейчъл не пожела да обясни какво има предвид — твърдо каза Ед. — Тя просто поиска да я оставя сама, затова аз я оставих сама. Малко по-късно погледнах нататък и тя си беше отишла в стаята. На другата сутрин си бе тръгнала, преди да пристигна в хотела.
Когато Ед млъкна, Рейчъл извади брошурата, която беше взела от старото колело. Сложи я на масата, плъзна я по-близо, за да я огледа Лайънс, и после посочи рисунката, която бе надраскала върху нея.
— Какво е това? — попита Ед заинтригуван.
— Демонът, мисля — каза с разтреперан глас. — Намерих го случайно в хотела в Абърдийн, където бях отседнала до вторник. Аз съм го нарисувала, няма никакво съмнение в това, но не съм сигурна какво би трябвало да изобразява. Очевидно, когато съм била там, съм знаела.
Тя погледна въпросително един по един двамата мъже.
Джон проговори първи:
— Значи, ето какво знаем. Ти си тръгнала от Абърдийн във вторник, за да дойдеш тук и си заминала в сряда, за да отидеш… къде? Следващото нещо, което знаем, е, че си се събудила в гората край Уайтмонт в четвъртък сутринта. Ако успеем да открием какво се е случило между тук и там, всичко ще се изясни.
— Как смяташ да го постигнеш? — поиска да разбере Лайънс.
Джон погледна Рейчъл.
— Ще съберем глави. Ед. Има още едно нещо, за което искам да те попитам. Всъщност, това е и причината да дойдем тук. Ти последен си видял Джени преди тя да поеме към планината. За какво разговаряхте?
Ед вдигна ръце.
— Обсъждах това с Рейчъл след погребението в понеделник, в Абърдийн. Говорихме за всякакви работи, но нищо необичайно. Джен пристигна тук предишния петък, късно през нощта. Ходи в планината в събота, а после пак отиде в неделя. След това още веднъж в понеделник…
— На 14 юни — обади се Джон.
— Да. Искаше да се покатери още веднъж за последно, преди да се прибере вкъщи. Обичаше да ходи там. Но не се върна. — Ед снижи глас. — Не бях забелязал нищо странно в нея. Само дето вечер беше много уморена и си лягаше рано. Това може и да беше необичайно, но в разговорите ни всичко беше нормално. Наистина, спомена онзи тип Лестър, от Глазгоу. Спомням си, че ти не го харесваше много.
— Изобщо не го харесвам — изсумтя Рейчъл.
— Случайно да е споменала момиче на име Пола Декърс? — попита Джон.
— Коя е тя? — отговори с въпрос Ед.
— Едно момиче, което изчезнало безследно преди около седемнайсет години.
— Нищо не ми говори.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм.
— Каза ли нещо за мен? — попита Рейчъл.
— Не — поклати глава Ед.
Разочарованието трябва да се бе изписало върху лицето й, защото той добави:
— Съжалявам — сякаш носеше вина за това. — Иска ми се да можех да ви помогна повече.
— Ти ни помогна. Ед. Благодаря ти — каза Джон и си взеха довиждане с него.
Докато пътуваха обратно към Ардроу Хаус Джон обмисляше ситуацията. Бяха ходили на гроба на Джени и на мястото на фаталния инцидент. Рейчъл може още да не приема смъртта й, но фактите са си факти. Но каква и къде беше връзката между смъртта на Джени и случилото се с Рейчъл в гората на Уайтмонт? И какво общо имаше с всичко това рисунката на онзи звяр? Къде беше неговото място в пъзела? Джон разбираше, че Рейчъл трябва да знае отговорите на тези въпроси. Както и той.