14 юни — понеделник: Дж. загива.
15 юни — вторник: Рейчъл научава новината от Чарли.
До 19 юни: Рейчъл не казва нищо.
19 юни — събота: Рейчъл тръгва за Шотландия, „много неща за вършене“
21 юни — понеделник: погребението на Джени. Последния път, в който разговаряхме. Нищо специално от нея. Кога Рейчъл е нарисувала демона? Защо?
Мястото за писане свърши. Джон се огледа, търсейки друг къс хартия. Сети се за споразумението за наем на колата и го намери в жабката. Сгъна договора наполовина и започна да пише върху празния гръб.
22 юни — вторник: Рейчъл напуска Старото колело. Защо? Пристига при Ед в 4 следобед. Говори за демон.
23 юни — сряда: Рейчъл напуска Ед рано, около 8 или 9. С каква цел? Мисия? Нещо общо с демона? Сигурно.
24 юни — четвъртък: Рейчъл идва на себе си в гората до Уайтмонт, вероятно между 2 и 4 часа през нощта. Временна обща амнезия. Прибрана от Стивън и Елън. Рейчъл казва, че Джени не е мъртва. Трябва да я намери.
25 юни — петък: Рейчъл не спи. Мъгляв спомен за нещо в тъмното. Обратно при Стивън и Елън. При лелята. В Старото колело. Рисунката на демона. Предполага се, че демонът е бил в тъмното с Рейчъл.
26 юни — събота: Посещение при майката на Джени. Според майката Рейчъл знае с какво се е занимавала Джени. Пола? Още съмнения относно смъртта на Джени. Посещение при Чарли. Изскача случая с Пола Д. Посещения при Рой и Франсис Д. и Колинс. „Там имаше нещо, нещо не от този свят.“ Пак ли демонът?
27 юни — неделя (днес): до Форт Уилям. Рейчъл е била там на 22 и 23 юни. Рейчъл твърди, че чува и усеща Джени. Няма много време.
Джон беше изписал гърба на договора за наем. Погледна втренчено касовата бележка и листа върху скута си. Какво можеше да научи от бележките си?
— Имейлът от 11 юни е бил за работата на Джени върху случая с Пола — прошепна на себе си той. — Да допуснем това за момент. Но Джени не е могла да довърши работата си. Затова Рейчъл е поела нещата, затова е трябвало да свърши много неща. Какво общо има демонът с всичко това, за бога?…
Джонатан спря. Хрумна му нещо.
— Възможно ли е Рейчъл да е намерила демона в сряда?
Каза го по-силно, отколкото искаше. Хвърли поглед настрани, но тя не се беше събудила.
После пред него проблесна следваща мисъл: Дали демонът, или каквото и да е това нещо, не е отвлякъл и Джени, и още я държи?
Джон зарея поглед навън, оттатък бензиностанцията и пътя, към зелените хълмове и дълбоките сини води на близкото езеро.
Не, реши той, не е възможно. Джени е загинала във Форт Уилям, а Рейчъл се е натъкнала на него в Уайтмонт, на сто и петдесет мили разстояние. Не можеше да проумее как е възможно двете събития да са свързани? Какво изпуска? По дяволите, това беше отчайващо!
Джон запали, излезе на заден от паркинга и отпраши на изток.
Дървета, къщи, улични лампи — всичко се плъзгаше покрай тях. Минаваше седем. Когато Рейчъл се разбуди от кратката си дрямка, тревогата в тялото й не я бе напуснала. Същото чувство има човек понякога в неработен ден. Един от онези дни, в които ти липсва увереност в себе си. Когато нищо не става както трябва, когато нищо не иска да стане както трябва и всяко нещо, което направиш, е неправилно разбрано. Рейчъл не се чувстваше в безопасност. Нещо приближаваше. Нещо неприятно.
Половин час преди да стигнат до Ардроу Хаус предчувствието й се сбъдна. Блекбърито на Джон иззвъня. Без да се замисля, той измъкна телефона от отделението за дискове под стереоуредбата на пасата и го допря до ухото си.
— Ало?
Слуша известно време безизразно, после изви вежди и заекна:
— Божичко. О, боже!
27
Блекбърито се изплъзна от ръката на Джон и падна в скута му. Рейчъл изпитваше болезнено желание да научи какво лошо се е случило, но се страхуваше. Никога не го бе виждала така нещастен, така мъртвешки бледен.
— Джон? — попита внимателно. Той продължаваше да мълчи, затова тя повиши глас: — Джон!
Той шумно преглътна. В очите му набъбнаха сълзи.
— Моля те, кажи ми! — настоя Рейчъл.
Като държеше волана с една ръка, той постави другата върху коляното й.
— Беше Грейс — произнесе дрезгаво. — Грейс Дугал. Всъщност, търсеше тебе.