Рейчъл се намръщи.
— Обажда се Грейс? Защо?
Не можеше да си представи за какво би се обадила майката на Джени — каква ужасна новина можеше да съобщи тя? Вече беше изгубила всичко.
— Е? — настоя тя.
Джон удари кормилото с длан.
— Не знам как да ти го кажа… За леля Елизабет.
— Леля ли? Какво за нея?
— Тя е… Изглежда тя е…
Движеха се по А939 през пустите хълмове на Кеърнгорм. Джон настъпи спирачката, насочи колата към една живописна отбивка по тесния еднолентов път и изключи двигателя. Натисна едно копче и свали стъклото. Рейчъл вдиша нежния мек ветрец. Джон захапа пръста си и впери поглед в широките, диви хълмове.
— Наистина е нещо лошо, нали?
Той кимна.
— Трябва да отидем там. Веднага.
— Какво е станало? Инцидент? И тя ли е претърпяла инцидент? Паднала ли е? Какво е, Джон?
Веднага щом зададе тези въпроси, Рейчъл разбра, че трябва да е нещо много по-лошо. Джонатан не би бил така потресен, ако Елизабет просто бе пострадала. Истината започна да просмуква съзнанието й.
— Не е съвсем сигурно. Самата Грейс току-що е научила новината. И още не е ходила у леля ти. Обади се от нейната къща.
— Това не ми помага много. Хайде, Джон, просто ми кажи — помоли Рейчъл и за своя изненада чу в гласа си и известна доза примирение.
Той наведе глава и изтри сълзите от очите си.
— Казват, че леля ти е мъртва. Според Грейс, била е убита.
Макар че Рейчъл постепенно беше започнала да очаква някаква ужасна новина за леля Елизабет, тя в никакъв случай не беше подготвена за обвинение в убийство. В този момент се почувства като ударена силно с юмрук в ребрата. Не, сякаш беше цапардосана с бухалка. Чувстваше се наранена и й се гадеше. Студена пот закапа от челото й.
— Не — прошепна тя. — Не може да е истина. Не може.
Джон я привлече до себе си и тя окончателно рухна.
Три полицейски патрулки бяха паркирани пред къщата на леля й. Целият имот беше ограден с жълта полицейска лента. Зяпачи, повечето от тях живеещи на същата улица, извиваха вратове зад полицейското ограждение, за да видят каквото бе възможно да се види. Други очи надзъртаха зад прозорците на къщите от другата страна на пътя.
— Почакай тук — каза Джон и угаси двигателя на трийсетина метра от къщата на Елизабет. — Нека да видя какво ще успея да науча.
Но тя вече слизаше от колата и хукна към жилището на леля си. Там беше спряна от един полицай, който изглежда стоеше на пост.
— Аз съм братовчедка на Елизабет Крейг. Какво се е случило?
Полицаят, прехвърлил трийсетте, с къса руса коса и видимо шкембе, измърмори нещо неразбрано. Погледна назад през рамо и извика един от колегите си. Откъм предната врата до тях се приближи бавно мъж в кафяв костюм.
— Дамата казва, че била роднина — информира го полицаят.
Мъжът в костюма внимателно огледа Рейчъл. Зад него на вратата се появи Хърб. Той беше дебел и оплешивяваше, а косата, която му бе останала, беше по-скоро пясъчна, отколкото сива. Носеше риза на бели и червени карета, която не му стоеше много по мярка, а тъмнозелените панталони изглеждаха с един номер по-малки.
Когато Рейчъл го забеляза, той й махна с ръка и закрачи несигурно към нея. Рейчъл знаеше, че Хърб е добър човек, бързо се успокояваше и с готовност се усмихваше. Изглеждаше идеалният партньор за леля Елизабет — същество, което можеше да я направи щастлива. Мъжът, който приближаваше сега към нея, не беше онзи Хърб, когото познаваше. Скръбта и отчаянието, изписани така искрено върху лицето му, разкъсаха сърцето й.
— Хърб? — изхлипа тя.
— Рейчъл… и Джонатан, предполагам?
Хърб се опита да изглежда храбър, докато разказваше известните му факти. Намерил Елизабет рано следобед. Можело да стане и по-рано, но този предиобед ходил в Питъркатър, за да помогне на сина си Том да пребоядиса кухнята. Когато отишъл у Елизабет, намерил я в леглото. Най-напред си помислил, че още спи. Но после забелязал, че очите и устата й били отворени. А в очите й видял мълчалив писък на ужас.
От гледката му се догадило, каза той, но после сякаш привличан от сила, на която не могъл да се противопостави, се насилил и погледнал по-отблизо. Точно тогава забелязал тъмните охлузвания по шията й. Предположил, че са следи от душене.
По-късно, след като позвънил на телефон 999, следователят потвърдил подозренията на Хърб. Елизабет Крейг е била удушена.