Рейчъл слушаше замаяна пълния със заекване разказ на Хърб. Джон я държеше здраво. Беше му благодарна за топлината, за рамото, на което можеше да поплаче.
— Къде е Елизабет сега? — попита Джон.
— Следователят отнесе тялото й преди два часа. Взеха я.
— Знае ли се кой го е направил? — гласът на Джон затрепери, когато зададе въпроса.
Хърб изтри сълзите си и поклати глава.
— Не, нямам представа. Никаква представа. Беше такава мила жена. Кой би могъл да стори такова нещо? Тя не би наранила и мравка.
Дежурният офицер дойде до Хърб, сложи ръката си на рамото му и избъбри нещо в ухото му. После отведе Хърб.
Рейчъл погледна Джон и сякаш понечи да каже нещо. Но промени намерението си и тръгна към жилището.
Влезе вътре през кухнята, където тя и леля й бяха седели и разговаряли за Джени само преди два дни, а оттам мина през дневната и се качи на горния етаж. Вземаше стъпалата по две наведнъж.
Полицейски инспектор в дънки и черно кожено яке стоеше облегнат на рамката на вратата пред спалнята на леля й и пушеше. На Рейчъл й се прииска да му изкрещи: Леля Лиз не разрешава да се пуши в къщата й! Изгаси тази проклета цигара!
После чу тихи, жужащи щракания и се обърна — фотограф на полицията фокусираше за по-близък и по-далечен план фотоапарата си, очевидно решен да улови всеки ъгъл от леглото на леля й.
Инспекторът, който пушеше цигарата, я погледна раздразнено:
— Хей, какво означава това? Не би трябвало да си тук!
Тя продължаваше да гледа втренчено фотографа, който в отговор се пулеше насреща й, сякаш тя го беше хванала да краде нещо.
— Ти коя си? — строго попита инспекторът.
Истина е, помисли си тя. Трябва да е истина.
Рейчъл се обърна рязко и тръгна олюлявайки се по стъпалата. Джон я пресрещна. Зад нея на стълбищната площадка се чуха стъпките на инспектора. Той я настигна и грубо я уведоми, че няма работа на неговото местопрестъпление.
— Тази жена е роднина на жертвата — сопна се насреща му Джон. — Преживява ужасен шок. Ще замълчите ли, по дяволите?
Инспекторът измърмори нещо, но отстъпи.
Когато излязоха навън, Рейчъл отиде да потърси Хърб, докато Джон се оглеждаше безцелно. После забеляза инспектора да излиза от къщата и закрачи подире му.
— Какво мислите за всичко това? — попита той.
Мъжът хвърли поглед през рамо и отправи към Джон поглед, който казваше: Я си гледай работата!
— Предполагам, ще трябва да кажете нещо на нейната близка — рече Джон любезно, доколкото можеше. — Понеже се съмнявам, че тя ще е в състояние да се концентрира върху фактите, питам от нейно име. Какво мислите се е случило тук и защо?
Инспекторът измъкна пакетче цигари Марлборо от джоба си и сръчно пъхна една между устните си, преди да я запали.
— Прилича на грабеж, излязъл от контрол.
— Има ли нещо взето? — поинтересува се Джон.
— Още не сме сигурни — отвърна инспекторът. — Нещо се е объркало и онзи тип вероятно се е паникьосал. Тогава е убил жената и офейкал. Това е само моята теория, разбира се.
— Защо един обикновен крадец би удушил възрастна жена? — горчиво рече Джон. — Тук би следвало да говорим за обикновен грабеж. Това е малко градче, не голям град. И защо Елизабет? Всеки би могъл да види, че не беше богата.
Инспекторът дръпна дълбоко, извъртя глава и издуха облак дим.
— Рано е — присви той очи срещу Джон, сякаш го измерваше. Очевидно заключението, до което стигна, не му допадна особено. — Това е всичко, което мога да ви кажа, който и да сте вие. Това е полицейска работа и разследването едва сега започва. Сега моля да ме извините.
— Помислете — продължи Джон, без да обръща внимание на последните думи на инспектора. — Даже и да е било грабеж, все пак няма причина крадецът да я убива. Тя беше беззащитна стара жена. Би позволила на човека да вземе каквото си поиска. Така че, отново не виждам защо му е било нужно да я убива. Но го е направил. И не става дума за случайно намушкване с нож, а умишлено я е удушил.
Инспекторът го слушаше, докато дърпаше от цигарата си. После поклати глава и се отдалечи.
Джон остана загледан след него, убеден в правотата си. Това не беше грабеж, в който нещо се бе объркало. Случилото се в действителност беше много по-озадачаващо и го плашеше.