Измъкна се от леглото. Единствената дреха на нея бяха белите бикини, които купиха от супермаркета в Абойн.
Потрепери от студа и влагата. Опипа в тъмното за дрехите си, които бе преметнала на стола, намери тениската и я нахлузи през главата си.
Тръгна боса и на пръсти към вратата, отвори я и надзърна в мрака на коридора. Не видя нищо и не чу нищо, освен свиренето на вятъра.
Повлече крака по коридора. Беше наострила уши. После чу приближаването на някакъв тракащ звук, вероятно откъм дневната. Пристъпи предпазливо към тази стая, влезе вътре, но не светна веднага лампата. Дочу шума от клоните на дърветата, които тропаха по прозореца отвън, и барабанящия по покрива дъжд.
За миг остана като замръзнала. После чу как зад гърба й изскърца врата. Обърна се на пети и съзря черна сянка, която не би трябвало да е тук. Очите й се разшириха.
Грациозен като котка, звярът се хвърли срещу нея и тя изгуби съзнание.
III
В леговището
29
Джонатан се събуди и видя, че Рейчъл не бе до него. Първата му мисъл не беше за нещо сериозно. Сигурно беше в банята. Затвори отново очи.
Известно време по-късно сънено протегна ръка, но нея още я нямаше. Странно! Приповдигна се на лакът и светна нощната лампа. Наистина беше сам в леглото. Рейчъл не бе и в спалнята. Будилникът показваше 04:18.
Озадачен, той избута одеялата и отиде в банята. Щракна копчето на осветлението. Нямаше никой.
Помисли си за кухнята, където я бе намерил веднъж посред нощ и реши да отиде да надникне. Коридорът беше тъмен като останалата част от къщата. Никъде не светеха лампи, включително в кухнята. Запали осветлението, но и там я нямаше.
Къде бе отишла? Джон се обърна, върна се в спалнята и светна лампата, монтирана на тавана, надявайки се да види Рейчъл седнала или легнала на дивана. И тук нямаше късмет и започна да се тревожи. Щом не е вътре, значи трябва да е отвън, а кой нормален човек би дръзнал да излезе в нощ като тази?
— Рейчъл! — извика той.
Никакъв отговор.
Имаше само една стая, в която не беше проверил: втората, по-малка спалня. Отиде там и отвори вратата. Стаята беше тъмна и студена.
— Рейчъл! — извика пак.
Отново не получи отговор. Усети как вътрешностите му се смразиха.
Възможно ли е наистина да е заминала някъде?
Ако бе така, щеше да вземе колата. Беше оставил ключовете на кухненската маса. Побърза назад към кухнята и намери ключовете там, където ги бе оставил.
Джон тръгна към малкото антре зад предната врата и светна лампата над закрития портал. Отвори отключената входна врата, прекрачи отвън и усети как дъждът го шибна в лицето. Под блясъка на монтираната на стената лампа видя колата си, паркирана точно там, където я беше спрял.
Възможно ли е да е излязла боса в тази ужасна буря?
Това противоречеше на всякакъв разум и той отказваше да повярва.
— Рейчъл! — изкрещя.
Вятърът отговори с вой.
Вниманието му се прехвърли върху вратата. Защо не беше заключена? Погледна по-отблизо.
Ключалката беше разбита. А на пода имаше локва вода. Рейчъл наистина бе напуснала Ардроу Хаус.
Ако беше мокър само подът и нищо друго, би повярвал, че е тръгнала по свое желание. Но счупената ключалка означаваше, че някой беше проникнал със сила отвън.
Това убеждение бе последвано от ужасяваща мисъл.
Възможно ли е да е била вдигната от леглото и аз да не съм усетил нищо?
Това изглеждаше невероятно. Не спеше чак толкова дълбоко. Трябва да е станала по собствено желание. Но какво се е случило? И къде беше тя?
Джон изведнъж усети гадене и слабост. Отпусна се върху мокрия под, бе шокиран. Но веднага се стегна. Животът й би могъл да зависи от това да запази ума си ясен.
Изчезването й доказваше веднъж завинаги, че нейната леля не е била изненадана от обикновен крадец. Елизабет беше убита умишлено и сега убиецът бе отвлякъл Рейчъл. Защо е трябвало първо да убие старата жена? Кой беше този психар, който по някакъв начин я бе измъкнал от леглото?
Нямаше обяснение.
Жива ли е още? Или вече я е убил?
Умът му се бунтуваше при самата мисъл за това, но трябваше да приеме тази възможност. Точно както факта, че леля Елизабет беше убита, както и Пола Декърс.