Елън повдигна вежди. После, без да каже нищо повече, пое нещата в своите ръце. Сложи късите си пълнички пръсти на кръста на младата жена и я въведе в уютна дневна, в която имаше голям еркерен прозорец с изглед към реката, лъкатушеща между яки стари дъбове.
Стивън ги последва.
— Беше на средата на пътя. Едва не я блъснах… — започна да обяснява той.
Елън се обърна през рамо и му хвърли онзи поглед, който беше виждал неведнъж за четирийсет години брачен живот.
— Какво си направил? Казвала съм ти, че трябва да внимаваш!
— Не, не, не — разпалено протестира той. — Не бях аз виновен. Тя вървеше по средата на пътя.
Елън не го удостои с внимание.
— Хайде, миличка, седни — каза тя на младата жена, докато й помагаше да стигне до мекия зелен фотьойл на Стивън край камината.
Стенният часовник с орнаменти в златно и кафяво започна да бие дванайсет. Студен остър вятър виеше отвън; въпреки че беше юни, днешният ден повече приличаше на октомври. Стивън разтри ръцете си една в друга, за да ги стопли. Колко ли е премръзнала, каза си той. Устните й бяха посинели и леко трепереха. Очите гледаха стъклени и празни. Изглежда не осъзнаваше истински какво се случва. Имаше много въпроси, които искаше да й зададе, но сега Елън бе поела командването.
— Я да те погледна — каза тя и когато наистина я огледа внимателно, поклати уплашено глава. — О, боже, я виж в какво състояние си!
Стивън седна срещу Елън и младата жена и обясни по-подробно какво се беше случило на магистралата.
— Както и да е — махна Елън, — първо трябва да я стоплим. Искаш ли чаша чай, миличка?
Младата жена погледа Елън умолително:
— Да, благодаря.
За втори път Стивън чу нейния мек, далечен глас.
— Тогава ще сложа чайника.
Елън се изправи и тръгна към кухнята.
Стивън остана на мястото си. Обмисляше откъде да започне с въпросите си, когато Елън му извика от кухнята:
— Върви да донесеш едно одеяло от гостната, Стивън.
— Добре — викна той в отговор.
Взе от гостната едно вълнено одеяло и се върна в дневната. Младата жена с благодарност го придърпа върху себе си чак до брадичката. Беше така премръзнала, че чуваше как зъбите й тракат.
Стивън задържа въпросите в себе си, докато Елън се върна с три чаши чай. Младата жена пое едната с благодарност и като затвори очи, започна да пие димящата гореща течност.
— Гладна ли си? — попита Елън. — Искаш ли нещо за ядене?
Тя поклати глава.
Стивън остави чашата си на масата.
— Е, почти е време да се запознаем. Аз съм Стивън. Стивън Маккензи. Това е съпругата ми Елън. А ти си?
Тя вдигна ръка към главата си и чашата с чая едва не се изплъзна от другата й ръка.
— Какво има? — попита разтревожено Елън. Изправи се и огледа главата на жената. — Хайде, мила, махни си ръката и дай да погледна по-хубаво.
Младата жена не помръдна. Лицето й се изкриви като маска на болката. Елън внимателно отстрани ръката й.
— Къде получи това? — попита.
— Какво? — надигна се Стивън от мястото си.
— Тук има огромна цицина — отговори Елън. — Трябва да се почисти. Ще донеса малко гореща вода и нещо за дезинфекция. — Лицето й придоби замислен вид. — Може би трябва да повикаме Райън Макалистър да те види. Той е нашият местен лекар. Нямам вяра на тази рана. Какво се е случило с теб, миличка?
Младата жена не отговори. Наведе глава и за миг Стивън си каза, че се е замислила дълбоко. После чуха звуците от тихия й плач.
— Не знам коя съм — изхълца тя, сега по-силно. — Вече нищо не знам.
6
Боинг 737 кацна безпроблемно. Джонатан каза довиждане на Боб и отиде право в бюрото на Херц, за да си уреди кола под наем. Избра фолксваген пасат 2.0. Нямаше представа колко дълго щеше да му е необходима колата; все още дори не си беше купил билет за обратен полет. За миг през ума му мина мисълта да си резервира още отсега полет за връщане, но реши да не го прави. Бе дошъл да открие Рейчъл и да я закара вкъщи с колата й. Не беше склонен да мисли за други възможности. Затова реши да наеме пасата до неделя — винаги можеше да позвъни на компанията и да промени датата за връщане на автомобила. След като подписа документите, той напусна терминала на летище Дайс, тръгна по пътеката под аркадата и след кратко търсене намери колата си на паркинга.