Джонатан размисли трескаво.
— Пукас е приятел на Джени, работи в полицията, казваш.
— Да, много често работеха заедно. Понякога Дейв й помагаше в разследванията.
— Имаш ли телефонния му номер? — попита Джонатан.
След като Грейс му даде номера на полицията в Грампиан, Джон позвъни в централата и помоли да го свържат с офицер Дейв Пукас. Когато го информираха, че този служител ще дойде на работа едва в девет часа, Джон помоли за домашния му номер. Отказаха да удовлетворят молбата му, но когато Грейс взе телефона и спомена името на дъщеря си, полицейският администратор се смили и му даде номера.
След минута Джон говореше с Пукас, който бе събуден от позвъняването му и с не много любезен глас попита кой, по дяволите, се обажда в шест сутринта.
— Казвам се Джонатан Лаудър — представи се Джон. — Приятел съм на Джени Дугал и Рейчъл Сондърс. Непременно трябва да се видя с вас.
— Защо? Какво се е случило? — попита по-трезво Пукас.
— Мога ли да дойда при вас?
— Да дойдете при мен? По това време? Първо ми кажете за какво става дума.
— Миналата нощ беше убита лелята на Рейчъл. А сега Рейчъл изчезна. Страхувам се, че животът й е в опасност.
Пукас издаде звук, който Джон не успя да дешифрира. Но човекът вече изглеждаше напълно буден.
— Добре. Елате.
Пътуването през дъжда и поривите на вятъра отне само половин час. Единственото, което Джонатан можеше да направи, беше да се моли да не е прекалено късно. Но в сърцето му се прокрадваше страхът, че тя вече е мъртва.
Пристигна на адреса на Пукас, слезе от колата, но спря за момент, преди да отиде до входа. Наистина ли полицията сега беше единствената му възможност? Определено изглеждаше така и това го караше да се гневи. Когато напусна армията, негов приятел бе нападнат, ограбен и закаран в болница с тежки наранявания. Малко преди това Джон беше имал неприятен спор с този същия приятел. Някакъв полицейски инспектор бе открил в това мотив и бе заподозрял Джон в участие в нападението. Инспекторът очевидно нямаше вяра на бивши войници — което технически не се отнасяше до Джон, тъй като той беше служил във военното разузнаване — но той никога не забрави унижението да бъде арестуван и отведен с белезници.
Преодолей го, укори се. Това няма нищо общо с онова неприятно преживяване. Става въпрос за Рейчъл.
Джон позвъни на звънеца. Вратата се отвори и го поканиха с кимане да влезе да се скрие от дъжда.
Въведоха го в дневната, където седна на един стол. Пукас се настани на дивана срещу него. Беше дебел мъж на около трийсет и пет, с червеникава коса и набола брада.
— Казваш, че лелята на Рейчъл е била убита? А Рейчъл е изчезнала?
Джонатан предаде каквото се бе случило с възможно най-големи подробности, доколкото помнеше. Пукас още не беше научил за смъртта на Елизабет Крейг от удушаване и остана шокиран. Но не се спря да обсъжда това. Разбираше, че в момента главната грижа на Джонатан беше Рейчъл.
— Знам, че си говорил с нея на погребението — каза Джонатан, — Грейс Дугал ми каза.
— Да, така е — призна Дейв Пукас и започна да му разказва за какво бяха разговаряли с Рейчъл.
32
Когато беше на седемнайсет, на същата възраст като Пола Декърс, някакъв демон я бе отвлякъл в леговището си. Остър камък й бе помогнал да се освободи и да избяга.
А след това? Някак се беше прибрала вкъщи, в апартамента в Абърдийн, където живееха двете с Джени. Как се бе прибрала? Не помнеше. Беше блокирала паметта си.
Сега беше затворничка на същия демон и се страхуваше, че не й остава много да живее. Какво значение имаше какво се е случило тогава, или как беше намерила пътя към къщи?
Всичко зависи от това да си спомниш. Трябва да си спомниш.
Сякаш тих глас шепнеше в ухото й. Сякаш някой бе застанал до нея, някой, когото не можеше да види, защото очите й бяха завързани.
Рейчъл се помъчи да си спомни. Опитваше се с всички сили. Разполагаше с време, изглежда нямаше никакъв шанс да избяга, а долавяше, че е сама в леговището. Демонът не беше при нея. Беше отишъл на някакво друго място.
Но как се е прибрала вкъщи предишния път?
Ако е взела автобус или такси, шофьорът със сигурност би забелязал раздърпания й вид. Беше прекарала в леговището дни наред, значи трябва да е воняла ужасно. И със сигурност шофьорът би забелязал нараняванията по нея.