Щеше да е в безопасност само ако смени жилището.
Разбира се, Джени попита защо Рейчъл така се бе заинатила да се местят колкото може по-скоро, а когато Рейчъл непрестанно даваше уклончиви отговори на въпроса, Джени й се беше разсърдила.
Никога до този момент не се бяха карали. Убеждението на Джени, че нейната приятелка не беше искрена с нея и всъщност крие от нея нещо ужасно се засили до такава степен, че Рейчъл обеща да й каже всичко веднага щом си намерят ново жилище.
И те се бяха преместили. Сравнително лесно намериха нов апартамент и само за няколко седмици се пренесоха в него.
Рейчъл не бе спазила своята част от сделката. Устата й остана затворена като стрида и Джени продължи да й се сърди. Това безизходно положение остана да съществува помежду им, докато Рейчъл замина за Англия.
Дори и новият апартамент не бе успял да я накара да се почувства в безопасност. Страхуваше се всеки път, когато трябваше да излезе навън. Беше отвлечена под моста Кълейн. Безопасността бе илюзия. Как можеше да е сигурна, че няма да се сблъска отново с оживелия си кошмар под друг мост или на някоя тъмна уличка?
Рейчъл се беше оказала неспособна да се освободи от страховете си. Вече не беше пленница в леговището, но по някакъв друг начин, в ума си, тя носеше окови.
Ако наистина искаше да се отърве от тези страхове, трябваше да напусне Абърдийн. Трябваше да отиде по-далече от звяра. Много далече.
После родителите й дойдоха при нея с предложение. На баща й бяха предложили работа в Англия, което означаваше, че щеше да се наложи те да се преместят там. Дали Рейчъл искаше да отиде с тях? Или предпочиташе да остане в Шотландия?
При нормални обстоятелства Рейчъл би предпочела да остане в Шотландия с Джени. Но възможността да напусне не само Абърдийн, но и Шотландия, бе паднала сякаш от небето. Тя я прие с благодарност и остави разстояние от повече от хиляда и шестстотин километра между себе си и демона.
В Англия Джени й липсваше, както би й липсвал любовник; тази цена трябваше да плати, за да стане отново господарка на живота си. Тъй като звярът сега не можеше да я намери, тя най-сетне започна да се справя със случилото се.
Постепенно, докато си намираше нови приятели и започваше да излиза с тях, Рейчъл всъщност забрави онези ужасни дни в леговището.
Завърши училище и си намери хубава работа в местен вестник. Но едно нещо, което не осъзнаваше, беше, че тя се променяше. Една от онези промени бе страхът от обвързване. Беше излизала с много момчета. Като всяко красиво момиче, харесвано и търсено, бе флиртувала и правила секс с момчета, и бе изпитвала болките и радостите на младежката любов. След онези дни в леговището обаче, тя започна да се страхува от започване на сериозни връзки с мъже. Продължаваше да излиза на срещи и понякога тези срещи се развиваха в нещо повече от обикновена връзка. Така се беше случило с Грант Милър. Но все пак, независимо колко привлекателни и внимателни бяха тези мъже, тя ги държеше на една ръка разстояние.
Никога не разбра всъщност откъде идваше тази нейна „независимост“. Защото бях забравила за звяра, прошепна тя, вслушвайки се в поредния порив на вятъра, който се блъскаше в стените. Абадон беше причината повече да не мога да се влюбя. Всеки мъж, който се приближаваше до мен, се приближаваше също и до миналото ми.
И се боеше от тъмното. Една съвсем тъмна стая можеше да я докара до паника. Така че спеше със светната лампа, но дори и тогава се чувстваше понякога в опасност.
И вече не харесваше птиците. Пъстри птици, черни гарвани, бели чайки — нямаше значение. Всъщност ги мразеше. Не че обръщаше кой знае какво внимание на това. Та нали всеки има някаква фобия? Някои хора се ужасяват от мишки или паяци, а тя — от птици. Нямаше чак такова значение.
Но това означаваше всичко. Страхът й от птици се коренеше в онова, което бе оставила назад в Шотландия — крилатия демон.
Такова беше съществуването й до последните дни и седмици, които вече не помнеше. Щеше да си остане човекът, който беше — винаги сама, травмирана, без да го осъзнава напълно. Никога нямаше да се пренесе при Джонатан, какво остава да се омъжи за него, въпреки невероятните му усилия да я накара да си промени решението.
Джонатан. Сърцето я болеше за него.