Пътеката скоро се превърна в сравнително стръмна горска пътечка. Дъждът пляскаше по листата около тях, вятърът беше силен и пронизващ. Минаха покрай малък водопад. Джонатан стъпваше внимателно, за да не се спъне в камъни или клонки, или да усуче глезена си в някоя дупка. Стивън беше по-опитният турист от двамата и Джон трябваше да полага усилия, за да остава в крак с него.
Джонатан се сети за Елън. Стивън бе скочил в колата без нито миг колебание; дори не беше казал довиждане на жена си. Ами ако тази сутрин наистина завърши с кръвопролитие и смърт?
Но нямаше смисъл още отсега да се тревожи за това.
След известно време пътечката стана хоризонтална. Джонатан чу вик в планината някъде отдалече, в подножието на хълма, покрит с дребни дървета, храсти и папрат. Стори му се, че чува от мокрите дълбини гласът на Джон Колинс, който шепнеше предупредително: там имаше нещо, което не беше от този свят.
Каквото и да беше това, сигурен бе, че се движи право към него през проливния дъжд.
34
Рейчъл се задави и размаха бясно крака. Люспестата ръка около гърлото й бавно изцеждаше живота от нея. Опита се да го ритне с крака, но удряше единствено въздуха. Почувства се слаба, главата й олекна. Губеше съзнание.
Изведнъж ръката я пусна. Рейчъл пое шумно дъх и въздухът нахлу като хлъзгави плужеци в измъчените й дробове. Задъхваше се и хриптеше.
После се случи нещо странно. Люспестата ръка започна да дърпа въжето, с което бе завързана едната й китка, а после това, което държеше другата й китка. Почувства как между въжетата се промуши нещо остро и твърдо, след което ръцете й изведнъж се освободиха. Стягането и болката намаляха и тя успя да вдигне ръце. Преди да има време да се осъзнае, превръзката бе свалена от очите й.
Премигна и за първи път видя звяра.
Преди да навърши седемнайсет, Рейчъл не беше вярвала особено много в чудовища. Бе здравомислещо, самоуверено момиче. Историите за чудовища бяха точно това: истории. Но случилото се с нея промени това разбиране и единственият начин, по който успя да продължи живота си, беше като забрави, че е била заключена в леговището. Напълно беше блокирала това.
Всичко, освен онзи въображаем образ на крилат демон с вълча глава. Как беше успяло това създание да се промъкне в ума й? И кога се бе превърнало в нещо, което действително съществува? Като че ли беше почти по времето, когато Джени й бе казала за нейните кошмари, сякаш беше изпълзяло от тях, пресичайки границата между сън и реалност. Някак незабелязано звярът се бе превърнал в реалност за нея, във филм на ужасите, облечен в плът и кръв.
Той я беше похитил от Ардроу Хаус. Твърде вероятно бе той да е убил Пола Декърс и леля Елизабет. И Джени, ако Джени наистина беше мъртва.
Но съществото, извършило тези ужасяващи дела, не беше някое противно създание от света на мъртвите. То се оказа широкоплещест, тромав, много едър мъж, който иначе изглеждаше като съвсем нормален човек.
Беше обръснал косата си до четина и бе облечен в чифт избелели дънки и зелено военно яке. Също така носеше на гърба си ловна пушка, преметната през рамото му с каишка. Ръцете му бяха в ръкавици. Затова ръката му приличаше на люспеста.
Видя дългия, остър нож в ръката му и се дръпна назад по дупе. Но нямаше накъде да се оттегли. Стената й попречи. А на тази стена видя черни железни халки и въжета, които висяха през тях и около тях.
Гледаше я с омраза в дълбоко разположените си очи. В този момент Рейчъл почувства, че мъжът има две лица. Знаеше, че е невъзможно, но също така знаеше, че тези очи са прозорци към един побъркан ум.
Изведнъж той замахна срещу нея с ножа и тя изпищя.
Но острото като бръснач оръжие не прониза тялото й.
Гигантът го беше използвал само за да разреже бялата й тениска от корема до врата. Сега тениската увисна на парцали върху гърдите й.
Отгатна намеренията му. Щеше да я убие, но не веднага. Първо щеше да си поиграе с нея.
Ръце, дебели като стъбла на дървета, се протегнаха към Рейчъл. Тогава тя се претърколи, за да избяга от него и запълзя към един ъгъл на стаята, където се събираха зелените стени. Гигантът мушна ножа обратно в калъфа на колана, но не направи нищо, за да я спре.