— Още колко има?
— Около триста метра — прецени Стивън. — Най-много петстотин.
— Толкова е близо, по дяволите — изпсува Джонатан.
— Продължавам сам — реши Стивън.
Джон се ококори срещу по-възрастния мъж.
— Нищо такова няма да правиш. Прекалено опасно е.
— Ще внимавам. Само ще хвърля един поглед и ще се върна.
— Не, недей. Помисли за Елън. Тя също не би искала да ходиш там.
Стивън се изсмя силно.
— Колкото и да я обичам, понякога правя каквото аз искам.
С тези думи той се обърна и се отдалечи от Джонатан.
— Почакай! Стивън, почакай!
Но човекът продължи да върви и молбите на Джонатан се удавиха във вятъра и дъжда.
Джонатан пусна глезена си и остана да седи в калта, загледан след Стивън. Помъчи се да се изправи, но болката, която го пронизваше, беше непоносима. С вик на отчаяние падна назад на земята. Реши да полежи, да даде на глезена си малко време да се повъзстанови. Имаше ли друг избор?
Втренчи се в гората, на мястото, където за последно беше видял Стивън; челото му се бе сбръчкало от тревога. Дали всичко ще бъде наред? Дали не беше прекалено късно за Рейчъл? Не искаше да повярва.
Мислите му се върнаха към разговора им с Пукас преди два часа. На погребението на Джени миналия понеделник Пукас бе разговарял с Рейчъл предимно за Пола Декърс.
В началото говорителят за пресата предположил, че в случая, с който се занимавала Джени, няма нищо особено. Поредната неразрешена загадка, нещо, за което бе докладвала и друг път. Джени се захванала истински с делото едва след като посетила някого на име Алистър Джонсън, психиатър в психоболница Краун, в Абърдийн, където стажувала Пола Декърс. Според Пукас, причината Джени да поиска разговор с Джонсън била, че един от неговите пациенти някога бил заподозрян за изчезването на Пола.
Пациентът се казвал Греъм Хорн. Греъм показвал натраплив интерес към Пола. Доста често казвал, че Пола е негова. Когато момичето изчезнало без следа, той бил заподозрян и подложен на сериозен разпит. Нямал алиби. В нощта, когато Пола изчезнала, той не бил в стаята си в болницата. Затова не могъл да докаже невинността си. Но Хорн не преставал да отрича всичко и тъй като нямало твърди доказателства срещу него, вината му също не могла да бъде доказана. Накрая името на Греъм било зачеркнато от списъка със заподозрените.
Джени бе обсъдила Греъм с Алистър Джонсън. Психиатърът описал мъжа като човек с психично разстройство. Можел да действа спокойно и разумно, да изглежда като нормален, непривличащ вниманието мъж, макар и не непременно особено интелигентен. Но понякога ставал агресивен и буйствал. В такива моменти в главата му нахлували гласове и той правел каквото те поискат, твърдейки, че го тормозели. Един от онези гласове очевидно се казвал Абадон. Името имало библейски произход и различни значения: Принц на ада. Паднал ангел. Ангел на бездната, Разрушител и Господар на Царството на мъртвите. С други думи, демон на Сатаната. Когато чула това, Джени изведнъж била силно заинтригувана. Поискала да научи всичко за Греъм Хорн.
Дейв не знаел какво да мисли. Но Рейчъл Сондърс разбрала в деня на погребението на Джени.
— Какво искаш да кажеш? — беше попитал Джонатан Дейв тази сутрин.
Пукас, седнал на кушетката в дневната си и загледан замислено в някаква точка отпред, бе казал:
— Ясно видях, че Рейчъл позна името и то й дойде като шок. Попитах я, но тя не пожела да ми обясни. Обаче ме накара да й разкажа за всичко, което Джени бе предприела след това. Държеше да научи и най-малката подробност.
— Добре, ти какво й каза?
— След разговора й с Джонсън Джени бе обсебена от случая с Пола Декърс. Дойде в полицията и настоя случаят да се отвори отново. Смятам, че се надяваше, че нови техники за разследване биха могли да уличат Греъм Хорн като извършителя.
— Направихте ли го?
— Чуй ме, с годините аз и Джени бяхме станали добри приятели. Тя редовно се обръщаше към мен, когато работеше върху нещо и между нас имаше нещо повече от делова връзка. Винаги се опитвах да й помогна, когато можех. Но това беше извън възможностите ми. Случаят Пола Декърс беше затворен и моите шефове никога не биха ми позволил да дам начало на ново разследване.
— Но Джени не се е отказала, обзалагам се — каза Джонатан.
— Не, разбира се, че не — съгласи се Дейв и въздъхна. — Известно време не се бяхме чували с нея. Когато накрая се обади, каза, че ходила при родителите на Пола и говорила с един свидетел.