— Джон Колинс — промълви Джонатан.
— Точно той. Отново поиска ново разследване на Греъм Хорн. Рой и Франсис Декърс определено смятали, че Хорн е човек, който би извършил убийство и аз бях съгласен с тяхната гледна точка. Но казах на Джени, че подозренията им се базират на скръб и възмущение, а не на улики, които бих могъл да приведа като довод. Това, което Рой и Франсис най-силно желаят след толкова години, е да арестуваме някого, така че да затворят страницата и да оставят всичко зад себе си. Единственият човек, когото биха могли да посочат с пръст, беше Греъм Хорн. Така че за тях той е човекът, убил дъщеря им. Тогава Джени каза, че лично ще отиде да разпита Хорн. Не мога да кажа дали блъфираше или наистина го беше решила. Но настойчиво я посъветвах да не го прави.
— Както бих направил и аз — съгласи се Джонатан.
Изпитваше лек яд към семейство Декърс за това, че не бяха споменали за въпросния Греъм Хорн, когато с Рейчъл бяха ходили у тях. Може би не го бяха направили, защото си мислеха, че то не би променило нещата. В очите на полицията Хорн беше невинен и независимо колко те оспорваха това, нищо нямаше да се промени.
След това Джон бе попитал:
— Точно кога говори с Джени за последно?
— В понеделник, на 7 юни — отвърна Дейв.
Тази информация напомни на Джон за загадъчния имейл на Джени от 11 юни, петък:
Ще приключа с това. Не мога да го оставя просто така, трябва да знам. Сигурна съм, че разбираш.
Най-сетне знаеше какво смяташе да прави Джени след уикенда в планината. Беше планирала да се види с Греъм Хорн.
Но каква бе ролята на Рейчъл в това?
Тайната трябва да е свързана с Абадон, име, което и двете са знаели. Това име, името на демона, е истинският ключ към загадката.
Но Джонатан никога не бе чувал Рейчъл да споменава Абадон. Не беше казала нищо и когато говориха по телефона в понеделника след погребението, няколко часа преди да изчезне и да изгуби паметта си. Дори и тогава нещо я е накарало да го изключи. Но той все пак подозираше, че тя вече е била решила какво ще прави. След като нарисувала на полето на туристическата брошура образа на демона, какъвто го вижда във въображението си, тя е решила да го потърси, следвайки дирите на Джени. Искала е да довърши започнатото от приятелката й. Затова беше ходила във вторник при Ед Лайънс. А в сряда? Тогава ли е открила Абадон?
— Ти какво направи след последния ви телефонен разговор с Джени? — попита той Дейв Пукас.
— Ще бъда откровен с теб — отвърна Пукас. — Ходих да се видя лично с Хорн, в деня след нейната смърт. Бях потресен от тази новина. Разбира се, знаех, че той няма нищо общо със смъртта й. Било е инцидент и се е случило много далече от мястото, където живее Хорн напоследък. Но все пак изпитвах нужда да го направя, дори и само за свое успокоение.
— Говорихте ли? — попита Джонатан.
— Да. Греъм бил изписан от клиниката през 1998-ма година, четири години след изчезването на Пола Декърс. Неговите психиатри смятали, че е достатъчно излекуван, за да може да живее самостоятелно. Скоро след изписването му се хванал на работа като пазач на имение, което включва къща в гората, където живее. Все още е пазач там, живее в същата къща. Ходих там, поговорихме малко и не открих в него нищо подозрително. Но все пак…
— Все пак какво? — настоя Джонатан.
— Не му вярвам. Може да няма причина, но с годините съм се научил да се доверявам на инстинктите си. Просто не вярвам на този човек.
Джонатан размисли върху това.
— Къде е имението? И къщата?
— Близо до Уайтмонт — отговори Дейв.
Джонатан зяпна. Сърцето му пропусна един удар и за миг не бе в състояние да диша.
— В хълмовете наблизо, искаш да кажеш?
Дейв кимна.
— Каза ли на Рейчъл къде живее?
— Ами, да, казах й.
После Джонатан разказа на Пукас всичко за изчезването на Рейчъл след погребението на Джени и че тя се свестила в гората няколко дни по-късно, очевидно недалече от къщата на Хорн. Оттогава страдала от амнезия, но е много сигурна в две неща. Първо, Джени не е мъртва и второ, тя се е срещнала с някакъв демон, макар че никога не бе споменавала името Абадон.
— После изчезна повторно, тази нощ, след убийството на Елизабет — допълни той.