Дейв скочи на крака.
— Добре, разбрах. Може да е ужасно съвпадение, но може и да не е. Обаче нещо трябва да се направи, и то сега. Ще прибера Хорн за разпит. Ще изпратя група полицаи да го арестуват. Ще направя всичко възможно това да стане за часове. Ако той крие нещо, те ще го установят. А ако не намерят Рейчъл в къщата му, ще продължат да търсят. Ти, Джонатан, стой мирно засега. Ще ти е трудно, но така е най-добре.
Около два часа по-късно, в гористите хълмове на Уайтмонт, където вятърът стенеше и дъждът плющеше наоколо, Джонатан прозря истината.
Рейчъл си е тръгнала от Ед Лайънс и е шофирала до Уайтмонт, до жилището на Греъм Хорн. Той е Абадон. Тя се е изправила лице в лице срещу него и тогава нещо се е случило. Не знам какво, но това е единственото логично обяснение за нейната амнезия и за убеждението й, че Джени е още жива.
Оставаха още само три въпроса: какво се е случило в сряда в дома на Хорн; как тя се е озовала на брега на онзи поток; и защо онази сряда не е отишла направо в Уайтмонт, след като е напуснала Старото колело във вторник, вместо да изминава целия този път до форт Уилям.
Джон с усилие се изправи на крака; от Стивън нямаше и помен. Глезенът му продължаваше да го боли ужасно, но сякаш с малко усилие можеше да издържи тежестта му. Огледа се и забеляза на земята дебел клон. Изкуцука до него, вдигна го и тръгна по пътеката с тази импровизирана патерица. Колкото повече вървеше, толкова по-добре се чувстваше глезенът му.
Още преди миналия понеделник Рейчъл е знаела кой е Хорн и е знаела за Абадон. Джени трябва да й е казала. Това доказва, че тя и Рейчъл наистина са си говорили за него през последните седмици.
Това беше логичното заключение.
Да, беше. И все пак… поради някаква причина не се връзваше. Имаше нещо неправилно в това заключение. Нещо ужасно неправилно.
Джон блъскаше ума си.
Джен се е заинтересувала от Хорн едва когато е чула доктор Джонсън да споменава името Абадон. Не е чувала това име за първи път. Познала го е, както и Рейчъл, това поне е очевидно. Но ако тя и Рейчъл са говорили за него, защо Рейчъл е помолила Дейв Пукас да й каже същото? Тя вече би трябвало да знае от Джени всичко, което Пукас би могъл да сподели с нея.
Освен, разбира се, ако не е знаела.
Така, както Рейчъл беше държала него настрана, Джен може би е държала устата си затворена пред Рейчъл в последните дни от живота си. Онзи имейл, изпратен в нощните часове на 11 юни не даваше кой знае каква информация; ами ако Джен всъщност не е казала много повече от това?
Това би означавало, че Рейчъл и тя всъщност бяха имали тайни една от друга в крайна сметка.
Джон продължи да куца под проливния дъжд, трябваше да намери Стивън. Мислите му се въртяха като бесни.
Дори и след като установи, че Рейчъл и Джени може да не са били напълно искрени една с друга — смайващо разкритие, като се има предвид близостта им във всяко друго отношение — имаше още много неща за обмисляне.
Защото ако Джен не беше говорила с Рейчъл за Абадон, тогава как би могла тя да знае името му, което всъщност представлява един глас в извратеното съзнание на Хорн? И защо тя мислеше за този глас като за крилато създание с вълча глава?
Джон почувства, че е на прага да разкрие една още по-дълбока и ужасяваща истина — истина, която почти виждаше.
Джен е знаела името Абадон, защото вече го е била чувала — от Рейчъл!
Тази мисъл се понесе в главата му и му се стори истина, макар че не я разбираше.
Нито пък разбираше защо Рейчъл, по време на своето разследване след погребението, бе стигнала до убеждението, че Джени изобщо не е умирала.
Главата на Джон се завъртя. Кое беше факт и кое — просто догадка?
Обаче единственото нещо, в което не се съмняваше беше, че Хорн е отвлякъл Рейчъл от Ардроу Хаус миналата нощ и животът й може би зависеше от това, което той щеше да направи в следващите минути.
Петстотинте метра, според преценката на Стивън, му се сториха повече като пет хиляди, но Джон стигна до едно по-оголено място, където забеляза Стивън да стои свит зад някакви храсти; оглеждаше тъмна дървена постройка. Тя се намираше в средата на горска поляна, обрасла с висока трева, простираща се на петдесетина метра във всяка посока от сградата. Гората образуваше широк кръг около къщата и тревата. Джон видя само един неголям отвор в гората — отдясно, където изглежда имаше малък черен път, широк колкото да мине кола.