— Не ни оставяй, приятелю — чу гласа на Стивън. — Помощта пристига.
42
Осем дни по-късно Рейчъл седеше на перваза на еркерния прозорец в дневната на Ардроу Хаус. Брадичката й се подпираше на коляното, а двете й ръце бяха увити около краката.
Страхуваше се да остане сама. Защото всяка вечер той връхлиташе от черното небе. Крилато създание с вълча глава и кървавочервени очи. Една птица от ада, която вечно я преследваше. Нямаше нито една нощ, в която да не се събуди окъпана в пот.
Рейчъл се смъкна от перваза и взе синия си летен пуловер и ключовете на колата.
Доста бързо бяха намерили колата й на мястото, което бе посочила Марси Тремейн — близо до разнебитена къща на арендатори, недалече от черния път, водещ до неговата къща. Мобилният й телефон бе открит в тойотата. Списъкът с входящи и изходящи обаждания разкри, че Джени й бе звънила три пъти в деня на смъртта си, 14 юни — в 7:23, в 8:11, и в 9:26 сутринта. Това беше последното й обаждане. Няколко часа по-късно бе намерена мъртва. Какво бяха обсъждали през онзи ден тя и Джени, си оставаше загадка.
Джон беше търсил номера й цели трийсет и седем пъти между вторника, когато бе напуснала Старото колело, и четвъртъка, когато Стивън Маккензи я бе прибрал в дома си. Не бе отговорила на никое от тези обаждания. Което би могла да стори поне до момента, когато е оставила тойотата до арендаторската къща. Може би във вторник нарочно си е била изключила телефона. Защо бе решила да се затвори за Джон, също оставаше загадка, тъй като паметта й за последните дни още не се беше върнала. Няколко седмици от живота й бяха заличени. И нямаше други имейли или съобщения на телефона, които да могат да дадат отговори.
Рейчъл затвори зад гърба си вратата на Ардроу Хаус и седна в тойотата. Пое по селския път, който излизаше на главното шосе; през цялото време умът й бе потънал в мисли.
Тя все още нямаше спомени от приблизително две седмици преди смъртта на Джени — най-сетне беше приела факта, че приятелката й вече не е между живите — до събуждането й в гората край Уайтмонт. Един психиатър, Алън Бикъринг, бе нарекъл състоянието й ретроградна амнезия. Според него, случилото се с нея бе съвсем обичайно за човек, претърпял катастрофа или силно травматизиращо преживяване. Такъв човек не си спомня катастрофата или самото преживяване, както и определен период от време, вариращ от няколко часа до няколко седмици.
След няколко минути тя пристигна в болница Брадфийлд в Абърдийн. Паркира колата, влезе вътре и тръгна право към стаята на Джонатан, където го прегърна и целуна силно.
Той се усмихна слабо:
— Продължавай да го правиш и ще ме заболи на друго място.
Тя се усмихна, нямаше настроение.
— Рискува всичко за мен — прошепна Рейчъл за кой ли път.
Той повдигна рамене:
— Голямата любов изисква големи жертви — отвърна и самото изговаряне на тези думи сякаш изцеди всичките му сили.
Беше в по-тежко състояние, отколкото искаше да признае. Ножът бе засегнал важни за живота органи и вече му бяха направили няколко операции. Неврохирурзите не можеха да гарантират, че няма да има постоянна увреда вследствие на раната. Рейчъл умираше от тревога за него, но Джонатан изглежда по-малко се интересуваше. Държеше се както винаги весело и насмешливо.
— Какво прави днес? — попита я той.
— Спах.
— Браво на тебе.
— Не, не е браво. Трябва да съм тук, при теб.
— Ти прекарваше тук почти по двайсет и четири часа цяла седмица. Трябва ли да спра да ти повтарям, че и твоите батерии се изтощават и е съвсем нормално да поспиш?
Беше прав, знаеше го. Изтощението й правеше трудно овладяването на емоциите. На моменти избухваше в сълзи. Сега имаше опасност да се случи същото.
— Ще си стъпя отново на краката — каза Джонатан. — А, една сестра каза, че Дейв Пукас щял да се отбие по-късно. Не знам какво иска този път. Толкова много хора дойдоха да ме посетят, че им изгубих дирята.
Рейчъл кимна. Бе преживяла същото. По същия начин беше объркала Джени с Марси. Тази, която бе още жива, се оказа Марси, не Джени.
Какво ли може да й е минало през ума, когато на 23 юни, сряда, след като напусна хотела на Ед Лайънс в ранни зори, тя бе намерила Марси?
Не можеше да си спомни; беше сигурна обаче, че е разбрала, че къщата е леговището, където самата тя някога е била пленница. Преминавайки по стъпките на Джени — която в разследването си на случая с Пола Декърс беше открила тайната, пазена от Рейчъл дванайсет години — внезапно се бе върнала към най-тежката травма от миналото си.