— Да — кимна Рейчъл, — но не всички са съгласни с моята теория, че Хорн е бил обладан. Бикъринг не е съгласен, а той е психиатър от световна класа, поне така казва. Твърди, че агресивното поведение е присъщо на психозите и че пациентите в много случаи не си спомнят какво са правили. Дяволът ме накара да го направя — това е тяхното извинение много често. Бикъринг ми каза, че разполага с толкова информация за така нареченото демонично обсебване, че може да напише книга за него.
— Ще се получи интересно четиво — засмя се Марси.
Рейчъл се усмихна в отговор.
— Отнех ти много време, Марси. Нужна ти е почивка. Ще се върна при Джон.
— Разбирам. Той е прекрасен мъж, Рейчъл. Такива късметлии сте, че сте заедно. Благодаря, че се отби, и се надявам да го направиш пак, преди да ме изпишат.
— Можеш да разчиташ на мене — каза с чувство Рейчъл.
Тя излезе от стаята с решението да не казва на Марси за двете си срещи със Скот Хорн, братът на Греъм, преди два дни.
Скот й беше разказал неща, за които тя нямаше рационално обяснение. Като дете Греъм понякога можел да чете мислите на хората. А когато говорели за него в негово отсъствие, често се оказвало, че той знае какво са обсъждали. Понякога дословно. Греъм също така бил необичайно добър в откриването на изгубени предмети. Понякога казвал, че „Абадон“ — гласът, който чувал — му помагал в такива моменти.
А понякога бил жесток с хората без очевидна причина. Външно изглеждал като нормално малко момче в ранното си детство, но имало моменти, когато изведнъж изпадал в пристъп на ярост. Сякаш нещо или някой вътре в него го изпълвал с омраза.
Рейчъл слезе с асансьора и се върна при Джон. Седна до него и му се усмихна. После лицето й стана сериозно.
— Трябва ли да се страхувам, Джонатан?
— От какво? — попита той.
— От демона. Знам, че Греъм Хорн е мъртъв, но дяволът в него не е. Той е вечен. Затова се питам дали наистина всичко свърши?
Джон се пресегна и погали косата й.
— Говориш за това винаги, след като си била при Марси. Повтаряш едно и също нещо. Добре, този път ще ти угодя. Да приемем, че Греъм не е бил психически болен, а обладан от демон, както изглежда вярваш ти. Знаеш ли с какво се хранят такива демони? Поне на теория?
— Не знам, с какво?
— Със страх.
— Страх — повтори тя.
— Разбира се. Докато се страхуваш, той продължава да живее.
— А аз искам да имам свой живот. Не искам да се страхувам повече, Джон. Прекалено отдавна пъдя от главата си разни неща.
— И издигаш стени около себе си.
— И това. Искам да спра. Искам да съм свободна.
— Тогава защо да не сложим едно начало? — предложи той. — От днес ти си свободна. Това е първият ти ден без демона. Той напусна малката стаичка в ума ти и повече никога няма да се върне.
— Не е така просто, Джон. Вече не мога да забравя. Това, което преживях сега, ще остане с мен цял живот. Прекалено много неща се случиха. Винаги ще се страхувам — отговори обезсърчено тя.
Той взе чашата с вода от нощното шкафче и я предложи на Рейчъл.
— Ето как виждам аз нещата — продължи, като я изчака да отпие от водата, — има две неща, които можеш да направиш. Или пак започваш да се криеш, затваряш вратата на ума си и изхвърляш ключа… Но ако направиш това, демонът може някой ден да намери ключа и отново да те навести.
— Каква е другата възможност?
— Можеш да се омъжиш за мен и да живеем щастливо до края на живота си.
Тя не можа да сдържи усмивката си.
— Ще се радвам да обсъдим по-късно тази възможност. Сега искам да си сериозен.
— Никога през живота си не съм бил по-сериозен — закле се той. — Но на въпроса ти — още не съм сигурен каква е другата ти възможност. Ще трябва да я откриеш, но аз искрено желая да ти помогна. Наистина искам да го направим заедно.
— Този път ще бъде много дълъг — въздъхна тя. — Беше лесно да живея със забравени спомени. Това беше единственият начин да продължа живота си. Но сега… всичко се промени. Сякаш нищо не е същото вече. И не забравяй, че на съвестта ми лежат смъртта на леля Елизабет и Джени. Ако тогава не си бях държала устата затворена, сега те щяха да са при нас. Леля щеше да е жива, а Джени изобщо нямаше да ходи да се среща с Хорн. По един или друг начин той е научил, че тя ще ходи да се катери в планината. Вероятно я е проследил до Форт Уилям и я е убил. Хвърлил я е от скалите и е направил всичко да изглежда като инцидент. Той я е убил.