Выбрать главу

— Като комплимент ли трябва да приема това, че ме приравняваш към дъщерята на някой търговец кхафит?

Абан се поклони.

— Това е най-големият комплимент, който мога да дам, дамаджа.

Тя изсумтя, преструвайки се на поуспокоена.

— Достатъчно време изгубихме. Кажи ми всичко, което си спомняш за атаката.

— Седемнайсет мъртви при взрива, сред които и един дама — отвърна Абан. — Други четирийсет и трима са ранени, а храмът е пострадал сериозно. Много от костите на героите, които украсяваха стените му, са унищожени.

— Как е възможно това? — попита Иневера. — Взривът стана посред бял ден, няма как да е хора магия.

— Мисля, че чините са използвали гръмотевични пръчки — каза Абан.

— Гръмотевични пръчки ли?

— Чински фойерверки — отвърна кхафитът. — Ние употребяваме предимно течности и масло, но те имат прахове. Повечето създават само светлини и шум при празненствата, но когато са натъпкани в хартиени рула, вършат работа в рудниците и при строежите. Виждал съм Лийша Пейпър да ги използва с голям успех срещу алагаите.

Иневера се намръщи, изгубвайки за миг самоконтрола си. Наложи бързо маската на лицето си, но кхафитът несъмнено нарочно беше споменал името, за да види реакцията ѝ.

— Рискува повече, като произнесе това име, отколкото когато се появи непоканен в приемната ми — рече тя. — Не си мисли, че съм толкова глупава и не съм забелязала, че имаш пръст в авантюрата на съпруга ми със северната курва.

Абан сви рамене, без да си прави труда да отрича.

— Сега Лийша Пейпър е най-малкият проблем за дамаджата.

„Де да беше така“, помисли си Иневера.

— Искам подробно описание за изработката на тези фойерверки оръжия.

Абан изпусна дъха си.

— Това ще е проблем, дамаджа. Самият аз притежавам няколко от тези пръчки, конфискувани от мините, които поехме след превземането на Дара на Еверам от Избавителя, но изработката им представлява загадка. Чините са свикнали техните билкари да предават устно информацията на чираците си, вместо да я записват.

— И никой от шпионите ти не е успял да ги подкупи, за да издадат формулата? — попита Иневера. — Разочарована съм.

Абан сви рамене.

— Това е рядко срещано умение дори сред билкарите и всички отричат да са запознати с него. Не са чак толкова глупави, за да си мислят, че няма да го използваме срещу тях.

— Ще ти дам разрешение за задържане — каза Иневера. — Щом жените не се поддават на подкупване, ще приложим по-твърди мерки. И ми донеси няколко от тези гърмящи пръчки. Това е твърде опасно оръжие в ръцете на чините.

Абан кимна.

— Внимавайте изключително много с тях, дамаджа. Двама от хората ми бяха убити от взрив, докато се опитваха да преместят една купчина от тях, която беше залежала в склада.

— Подозираме ли някого за престъплението? — попита Иневера.

Абан поклати глава.

— Фойерверките имат къс фитил, но никой не е бил видян да бяга от сградата преди взрива. Сред мъртвите има чини. Някой от тях трябва да е запалил фитила и да е загинал като мъченик.

— Значи, все пак чините имат стомана в себе си — каза Иневера. — Жалко, че я хабят в Дневната война, а не в Алагай’шарак.

— Дамаджите няма да стоят със скръстени ръце — каза Абан. — Дарът на Еверам ще бъде залят с кръв.

Иневера кимна.

— Все повече ще се присъединяват към Джаян. Никой няма да попречи на шарумите му да вземат контрола над града.

— За да го защитят. — Сарказмът на Абан си личеше в аурата, а не в думите му.

— Точно така — съгласи се Иневера.

— Което е още по-добра причина да го отпратим надалеч от тук — каза кхафитът.

Иневера го изгледа с любопитство. Това бе най-голямото ѝ желание, но как…? Ето. Тя го съзря в аурата му. Хитрият Абан имаше план. Или поне си мислеше, че има.

— Изплюй го, кхафите! — сопна му се тя.

Абан се усмихна.

— Лактън.

Това ли беше планът му? Може би го беше надценила.

— Едва ли смяташ, че Лактън може да ни е приоритет, след като Ахман изчезна, а бунтът тропа на портите ни.

— Още повече — рече Абан. — Лактънци изпратиха десятъка от реколтата на херцога си преди по-малко от седмица. Тази реколта ни трябва, дамаджа. Не мога да опиша колко. Ако алагаите продължат да нападат хранителните ни доставки, това може да е единственото нещо, което да изхрани армията ни през зимата. Всичко е подготвено.