— И как трябва да убедя Шарум Ка и дамаджите да изпратят воините си на едноседмичен труден поход, при положение че Шарик Хора още гори? — попита Иневера.
— Пфу. — Абан посочи торбичката с хора на Иневера. — Хвърлете заровете и кажете, че господарите на докове стоят зад атаката. Настоявайте най-големият ви син да тръгне натам като Чука на Еверам, за да ги размаже и да превземе града.
Иневера повдигна вежда.
— Предлагаш ми да излъжа дамаджите за онова, което съм видяла в свещените зарове?
Абан се усмихна.
— Дамаджа, моля ви. Не обиждайте и двама ни.
Иневера не се сдържа и се разсмя. Не ѝ беше приятно да го признае, но кхафитът бе започнал да ѝ харесва. Идеята му си имаше своите достойнства.
Тя бръкна в торбичката си и извади заровете с лявата си ръка, а с дясната измъкна извитата си кама.
— Протегни ръка.
Кхафитът видимо пребледня, но не посмя да откаже. След като хора се намокриха с кръвта му, той продължи да наблюдава като омагьосан, макар и ужасѐн, как тя ги разклати в шепата си и те засияха.
— Еверам, създателю на Рая и Ала, който ни даваш светлина и живот, твоите деца имат нужда от съвет. Трябва ли да изпълним плана на кхафита и да нападнем езерния град?
Заровете проблеснаха, когато ги хвърли, и се завъртяха, подхванати от магията. Гледката бе позната на Иневера, но Абан зяпна изумено, когато тя започна да оглежда символите, търсейки отговора.
Ако няма с кого да се бият, шарумите ще се разкъсат на парчета.
Изненадващо ясен отговор, защото напоследък отговорите на заровете бяха твърде неразбираеми, и въпреки това озадачаващ. Нито бяха одобрили, нито отхвърлили плана.
Тя ги разклати отново.
— Еверам, създателю на Рая и Ала, който ни даваш светлина и живот, твоите деца имат нужда от съвет. Ще има ли успех нападението над Лактън?
Езерният град няма да се предаде лесно без проницателност.
Иневера гледаше символите. В армията на Избавителя проницателност се откриваше трудно.
— Какво ви казаха? — попита Абан.
Иневера не отговори на въпроса му, а просто събра заровете.
— Това не решава проблема с бунта и риска, че Джаян ще се завърне, покрит със слава и още по-силни претенции за трона.
Облекчение заля аурата на Абан. Смяташе, че я е убедил.
— Ще ви бъде по-лесно да изтребите бунтовниците, ако отпратите Джаян надалеч. Така ще укрепите властта си. — Той се ухили. — Може да извадим късмета да го улучи някоя заблудена стрела.
Иневера му зашлеви плесница и ноктите ѝ оставиха кървави следи по бузата му. Дебелият кхафит се изтъркаля на пода и притисна длан към лицето си с изпълнени със страх очи.
Иневера насочи заплашително пръста си към него и единият от пръстените ѝ припламна драматично.
— Колкото и да ме дразни той, не забравяй, че говориш за най-големия ми син, кхафите.
Абан кимна, претърколи се на колене и притисна чело към пода.
— Простете ми, дамаджа. Не исках да ви обидя.
— Ако съжаля дори малко за това решение, кхафите, ти ще съжалиш хилядократно повече. Сега се махай от тук. Съветът ще се събере скоро и не искам да видят, че се измъкваш от покоите ми.
Абан взе патерицата си и излезе с накуцване от стаята толкова бързо, колкото му позволяваше сакатият крак.
Когато вратата се затвори зад гърба му, тя се наведе, за да хвърли отново заровете. Повече от ден не ги беше питала за съдбата на съпруга си, но щеше да се наложи да почака още. В светлината на последната атака и налудничавия план на Абан беше лесно да забрави, че днес бе първият ден от Новолунието. Ако то приличаше на предишното, народът ѝ щеше да се нуждае от целия си късмет, за да оцелее без Ахман.
— Еверам, създателю на Рая и Ала, който ни даваш светлина и живот, твоите деца имат нужда от съвет. Какво ще ни донесе тази нощ Новолунието и как трябва да се подготвим?
Тя разклати заровете и ги хвърли, като разчете символите с лекотата, с която четеше написани на лист думи.
Алагай Ка и князете му няма да дойдат в Дара на Еверам при това Новолуние.
Интересно. Очите ѝ пробягаха по останалите символи и тя се сепна. За пръв път от седмици, в единствения ден, в който не ги беше попитала за съдбата на Ахман, заровете ѝ подхвърлиха късче информация.
И целият ѝ свят се срина.