Ще отидат да осквернят трупа на Шар’Дама Ка.
Абан наблюдаваше кръга от най-близки съветници на андраха — Асъм, Асукаджи, Алеверак и Джаян — от малкото си писалище в сенките на Черепния трон. Съветът, който включваше всичките дванайсет дамаджи, щеше да бъде свикан едва след като Иневера заемеше мястото си и приключеха вътрешните дебати. Абан вече ги чуваше как се препират в преддверието.
Обикновено никой от тях не обръщаше внимание на Абан, освен ако той не заговореше, а понякога дори и тогава. Абан беше достатъчно мъдър, за да ги окуражава, говореше само когато се обръщаха към него, а откакто Ахман го нямаше, това се случваше рядко.
Иневера не бе излизала от покоите си от доста отдавна. Какво я задържаше там толкова време? По улиците избухваха бунтове, а дамаджите всеки момент щяха да изгубят контрол.
— Първо ни нападат през нощта — извика Алеверак, — а сега, в първия ден от Новолунието, оскверняват костите на нашите воини и самия храм на Еверам! Това е възмутително!
— Нищо не се случва, освен ако Еверам не го е пожелал. — Дамаджи Асукаджи беше скрил ръцете си в широките ръкави на робата си и се държеше за лактите, както бе свикнал да прави, след като двамата с Асъм бяха принудени да стоят далеч един от друг. Липсата на бръчки по лицето на водача на най-голямото племе в Красия разкриваше, че той едва бе навършил осемнайсет. — Това е знак, който не трябва да пренебрегваме. Създателят е разгневен.
— Така става, когато се държим добре с чините след мерзките им нападения над шараджите! — каза Джаян. — Показахме слабост, което само ги окуражи за нови прояви на агресия.
— Този път трябва да се съглася с брат ми — каза Асъм. — Нападението над Шарик Хора не трябва да остане ненаказано. Еверам иска да бъде заплатено с кръв.
„Еверам — помоли се Абан, докато записваше думите им, — ако сега пред мен се появи чаша коузи, ще дам една от съпругите ми на дама’тингите.“
Но както обикновено, Създателят изобщо не слушаше Абан. Всички те, Джаян, Асъм, Асукаджи, бяха деца, принудени да играят роля, която не отговаряше на опита им. Ръката на Ахман трябваше да ги ръководи още дълги години. Вместо това сега на раменете им лежеше съдбата на света.
Той прикри потреперването при тази мисъл.
— И ще получи пълно езеро.
Никой не беше забелязал, че дамаджата е излязла от покоите си. Дори Абан, макар че тя стоеше само на няколко крачки от него. Той ѝ хвърли един бърз поглед, достатъчен, за да забележи, че си е сложила нов грим, който не успяваше да прикрие напълно подпухналите ѝ очи.
Дамаджата беше плакала.
„В името на брадата на Еверам — помисли си той, — какво би могло да накара тази жена да заплаче?“ Ако беше някоя друга, може би щеше да се опита да я успокои, но Абан уважаваше дамаджата твърде много, затова просто наведе главата си над пергамента, като се престори, че не е забелязал нищо.
Останалите очевидно нямаше нужда да се преструват.
— Открихте ли бунтовниците най-после, майко? — попита Джаян.
Абан не притежаваше способността на Ахман да прониква в сърцата, но подобно умение не беше и нужно, за да разчете нетърпеливия блясък в очите на младия Шарум Ка. Днес пред Джаян се бяха разкрили три възможности. Да триумфира над съперниците си, защото очевидно се беше оказал прав, да си спечели слава, като потуши въстанието, и да задоволи кръвожадната си натура, която вече се опиваше от мисълта, че ще може да причинява болка и страдания на чините.
— Бунтовниците са кукли на конци. — Иневера замислено разклати заровете в ръката си. — Вредители, пуснати в силозите ни от истинските ни врагове.
— Кои, майко? — Джаян не можеше да скрие нетърпението в гласа си. — Кой е виновен за тези мерзки нападения?
Иневера вля тънка нишка енергия в заровете и те засияха, озарявайки лицето ѝ със зловеща светлина, която вложи в отговора ѝ силата на волята на Еверам.
— Лактън.
— Рибарите? — ахна Ашан. — Осмелили са се да ни нападнат?
— Били са предупредени от Лийша Пейпър — Иневера не можа да прикрие злостта в гласа си при изричането на това име, — че може да ги нападнем още през пролетта. Несъмнено господарите на докове се опитват да всеят раздор, за да задържим армията си тук.
Това бе напълно възможно, макар и очевидно невярно — поне доколкото знаеше Абан. Той потисна усмивката си, докато останалите приеха безусловно обвинението.
— Ще ги размажа! — Джаян вдигна свития си юмрук. — Ще избия всеки мъж, жена и дете! Ще изгоря…