Иневера разклати заровете в шепата си, манипулирайки символите, и мекото им сияние се превърна в ярък пламък, който пресече думите на Джаян и накара него и останалите да се извърнат настрани с примигване.
— Шарак Ка наближава, сине мой — каза Иневера. — Ще имаме нужда от всички мъже, които са способни да носят копие, и храна, с която да пълним стомасите им. Не можем да си позволим да накажем всички хора в земите им заради глупавите князе на Лактън. Трябва да се придържаш към плана на Избавителя.
Джаян скръсти ръце.
— И какъв е този план? Баща ми ни каза, че възнамерява да поведе войската ни натам след малко повече от месец, но никакъв план не беше обсъждан.
Иневера кимна към Абан.
— Кажи им, кхафите.
— Кхафитът ли? — тросна се Джаян. — Аз съм Шарум Ка! Какво знае този кхафит за бойните планове, което аз да не знам? Аз трябваше да съветвам баща ни, а не някакъв си свинеядец.
— Защото баща ни говореше с Еверам — предположи Асъм — и не се е нуждаел от твоите „съвети“. — Той погледна към Абан. — Трябвал му е само някой, който да му прави сметките.
Нещо в студения преценяващ поглед на Асъм уплаши Абан повече, отколкото агресията на Джаян. Той се подпря на патерицата си и се изправи, след което я облегна на писалището. Мъжете щяха да обърнат повече внимание на думите му, ако им ги поднесеше, стъпил здраво на крака. Прокашля се и придаде на лицето си изражение на нервно уважение, за да поуспокои „висшестоящите“.
— Почитаеми Шарум Ка — каза Абан, — загубите на хранителни запаси през последното Новолуние бяха по-големи, отколкото предпочете да обяви Избавителят. Без нови доставки, Дарът на Еверам ще бъде заплашен от глад още с пукването на пролетта.
Това привлече вниманието на всички събрани. Дори Ашан се наведе напред, погълнат от думите на кхафита.
— След шестнайсет дни идва датата, на която лактънците празнуват свещения ден на чините с падането на първия сняг. Началото на зимата.
— И какво от това? — сопна му се Джаян.
— Това също е денят, в който чините предават десятъка от своята реколта на лактънските господари на докове — рече Абан. — Десятък, който ще стигне за изхранването на армията ни до лятото. Избавителят измисли предприемчив план за заграбването с един ход на десятъка и на чинските земи.
Абан се поколеба, очаквайки в този момент да бъде прекъснат, но мъжете от тесния кръг мълчаха. Дори Джаян преглътна следващите си думи.
Кхафитът даде знак на Керан и строевият офицер донесе килима, на който съпругите на Абан бяха избродирали карта на чинските земи на изток, пусна го на земята и го побутна с крак, за да се разгърне. Абан го доближи с куцукане, а останалите се събраха в полукръг около него.
— Шар’Дама Ка възнамеряваше да изпрати тайно Шарум Ка и Копията на Избавителя, заедно с две хиляди дал’шаруми — той проследи пътеката през откритата територия с върха на патерицата си, избягвайки пътя на вестоносците и селата на чините, — за да превземат градчето Пристан, ето тук, сутринта при първия сняг.
Той почука с патерицата си по големия град, който се намираше на брега на езерото.
Джаян сбърчи вежди.
— Как завладяването на едно градче ще ни осигури езерния град?
— Това не е обикновено село — рече Абан. — Намира се най-близо до града, седемдесет процента от лактънските докове се намират в Пристан и ще бъдат задръстени с кораби, които ще чакат да натоварят десятъка. Ако превземете селото при първия сняг, във ваши ръце ще попаднат десятъка, флотата и най-близката суша до града. Без своите складове и кораби, рибарите ще са готови да ви предадат главата на своя херцог, заедно с неговите господари на докове, в замяна на комат хляб.
При тази мисъл Джаян сви юмрук, но въпреки това не беше напълно удовлетворен.
— Две хиляди дал’шаруми са достатъчни, за да превземат което и да е чинско село, но не са достатъчни, за да задържат и охраняват крайбрежната линия през студените месеци. Ще бъдем обградени от врагове, които ни надвишават многократно по брой.
Абан кимна.
— Затова премъдрият Избавител планираше да изпрати седмица по-късно втори отряд от пет хиляди дал’шаруми по главния път, който да завладее едно по едно лактънските села и да ги предаде на Шарум Ка. Те ще послужат като острие на копие, разчиствайки пътя на четирийсет дамати и техните ученици, десет хиляди кха’шаруми и двайсет хиляди чи’шаруми, които ще се заселят на земята, ще доведат семействата си и ще помагат на местните дамати да наложат евджахския закон. Преди да падне същинският сняг, вие ще разполагате със седем хиляди от най-добрите дал’шаруми.