— Достатъчни, за да размажат всеки, проявил глупостта да се изправи срещу нас — изръмжа Джаян.
Асукаджи измъкна ръцете си от ръкавите и двамата с Асъм започнаха да си говорят бързо на тайния си жестов език. Обикновено движението на пръстите им беше толкова неуловимо, че можеше да бъде пропуснато от някой, който стоеше пред тях, но сега трябваше да обсъдят много неща, а времето беше малко. За щастие, останалите в залата бяха заети с друго.
Абан не можеше да проследи разговора, но лесно се досети за съдържанието му. Двамата обсъждаха предимствата и недостатъците на отпращането на Джаян извън Дара на Еверам да води Шарак Слънце за неопределено време и дали не трябва да попречат на това.
Очевидно бяха решили, че не е нужно, защото двамата мъже, които бяха най-вероятните противници на плана, замълчаха.
Алеверак се обърна към Ашан.
— Какво смята андрахът за този план? Мъдро ли е да изпратим огромна част от силите ни да осъществи това нападение, когато в собствения ни дом се разраства бунт?
Ашан стрелна с поглед Иневера. Те също си имаха таен жестов език, но щом съзря лекото помръдване на устните ѝ, той осъзна, че тя му е дала и пръстен с вградени хора.
— Заровете се произнесоха, дамаджи — каза Ашан. — Господарите на докове са финансирали атаките, за да ни попречат да ги нападнем. Трябва да им покажем безплодността на тази стратегия.
— А междувременно настъпи Новолунието — каза Иневера. — Довечера Алагай Ка и неговите князе отново ще излязат на повърхността на Ала. Дори чините знаят какво означава това. Обявете вечерен час и съберете всеки способен воин, включително шарум’тингите. Заровете ми казаха, че Първият демон ще насочи погледа си към друго място през този цикъл, но това не означава, че трябва да се отпускаме. И най-слабият от тези князе може да превърне безмозъчните алагаи в сплотена сила.
В поклона на Джаян липсваше обичайната му арогантност, въпреки заповедта да включи и жените в битката. Беше достатъчно умен да замълчи, когато нещата се развиваха по-добре, отколкото си беше представял.
— Разбира се, майко. Ще бъде сторено.
— Щом се нуждаем от всеки способен воин, тогава предлагам на даматите също да им бъде позволено да се бият — рече Асукаджи.
— Подкрепям — обади се веднага Асъм.
— Изключено — заяви Ашан.
— Значи, изпитваме сериозна нужда от воини, а ти си готов да вземеш жените пред онези, които са се обучавали в Шарик Хора? — попита настоятелно Асъм.
— Избавителят го забрани — отвърна Ашан. — Даматите са твърде ценни, за да бъдат подлагани на риск.
— Баща ми го забрани миналото Новолуние — поправи го Асъм, — и то само за онзи цикъл. Тогава забрани и шарум’тингите, но тази вечер рогът на шарак ще призове и тях. Защо не и даматите?
— Не всички дамати са млади, силни мъже като теб и моя син, племеннико — отвърна Ашан.
— Никой няма да бъде принуждаван да се бие насила — поправи се Асукаджи, — но величието на Еверам в нощта не трябва да бъде отказвано на онези, които го пожелаят. Шарак Ка приближава.
— Може би — рече Ашан. Този път дори не погледна към Иневера. — Но още не е започнала. Даматите ще останат зад защитите.
Асъм сви устни, което отново напомни на Абан колко млад беше все още. Джаян се подсмихна подигравателно, но Асъм изпъна гордо гръб и се престори, че не го е видял.
— Значи, е решено — каза Иневера. — В първата зора след Новолунието Джаян и неговите воини ще потеглят, за да нанесат съкрушителен удар в името на Еверам.
Джаян отново се поклони.
— Пристан ще бъде наш, а Лактън ще бъде стиснат в задушаваща хватка, преди дори да е разбрал, че приближаваме.
Иневера кимна.
— Не се и съмнявам в това. Но ще ни изпращаш точни отчети за всичките си разходи и за конфискувания десятък.
— А? — възкликна изумено Джаян. — Аз да не съм някой кхафит, че да си губя времето със сметки и счетоводни книги, докато хората ми проливат кръвта си?
— Естествено, че не си — отвърна Иневера. — Затова Абан ще те придружи.
— А? — сепна се Абан и почувства как стомахът му пада в топките.