Глава 11
Пристан
333 г. СЗ, Есен
— Дамаджа, сигурно има някаква грешка — каза Абан. — Задълженията ми тук…
— Могат да почакат — отсече гласът на Иневера в ухото му. Това, че бе отказала да му отговори лично, а беше предпочела да използва обицата с хора, показваше, че решението ѝ е окончателно. — Беше твърде убедителен, кхафите — продължи дамаджата. — Нуждаем се от реколтата на лактънците, за да поддържаме силата на войската ни, а и двамата знаем, че Джаян по-скоро би предпочел да се изходи в лактънското зърно, отколкото да го изпрати в Дара на Еверам. Трябва да се погрижиш то да стигне до тук.
— Дамаджа, синът ви ме мрази — каза Абан. — Толкова далеч от вас…
— Може би ти ще си този, който ще бъде улучен от някоя заблудена стрела и няма да се върне? — попита Иневера. — Да, възможно е. Ще трябва да внимаваш, но докато се занимаваш с онази част от войната, която не му е по вкуса, Джаян ще разбере, че е по-добре да те остави жив.
— А телохранителят му Хасик, когото хората ми кастрираха? — попита Абан.
— Ти пусна тоя джин от бутилката, кхафите — отвърна Иневера. — От теб зависи да намериш начин да го върнеш обратно. Смъртта на Хасик няма да напълни нито едно мускалче със сълзи.
Абан въздъхна. Керан и Безухия не се отделяха от него, така че Хасик едва ли щеше да се опита да го нападне, а и самият той можеше да свърши достатъчно полезни неща за Джаян, за да спечели за кратко време благоразположението му. Несъмнено в Лактън можеше да се добие цяло състояние. Огромно състояние, за човек с остър ум.
— Значи, мога да се върна заедно с десятъка? — попита той.
Със сигурност можеше да издържи няколко седмици.
— Можеш да се върнеш, когато Лактън издигне красиянското знаме, но не ѝ преди това — отвърна Иневера. — Заровете казват, че завземането ще се провали без проницателност, а тя се открива трудно в двора на сина ми. Ти трябва да ги направляваш.
— Аз? — Абан зяпна от изненада. — Да водя война и да давам заповеди на сина на Избавителя? Подобни неща не отговарят на кастата ми, дамаджа.
Думите му накараха Иневера да се изсмее.
— Кхафите, моля те. Не обиждай и двама ни.
Точно както бе предсказала Иневера, Новолунието не беше придружавано от обичайните агресивни атаки на алагаите, но дори бунтовниците сред чините не бяха толкова глупави, че да отслабят защитите в мрака на новата луна. Зората след третата нощ изгря твърде бързо.
— Веднага щом пътят е обезопасен, искам да получавам ежедневни доклади за всяка операция — каза Абан на Джамер.
Джамер завъртя очи.
— Вече за седми път ми го казваш, чичо.
— Един дама трябва да знае, че седем е свещено число — рече Абан. — А още по-свещено е седем пъти по седемдесет, което е точно колкото пъти ще ти го повторя, ако така ще влезе в дебелата ти глава.
На света имаше малко дамати, на които един кхафит би могъл да държи подобен тон — освен ако не желаеше да поеме по самотния път — но Джамер беше племенник на Абан. Откакто бе облякъл бялото, бе станал арогантен и непоносим, ала Абан никога нямаше да вземе момчето, ако не беше умно. Достатъчно умно, за да разбере, че лесният му живот зависи изцяло от това, чичо му да е доволен. Щеше да остави търговията в ръцете на жените в семейството, сестрите и съпругите на Абан, а самият той щеше просто да подписва разни документи и да заплашва всеки, който се осмели да нахлуе в територията на Абан в негово отсъствие.
— В името на Еверам и всичко свято, кълна се, че ежедневно ще ти изпращам послания — каза Джамер, покланяйки се уверено.
— Топките на Еверам, момче — изкиска се Абан. — На тази клетва най-малко вярвам.
Той прегърна момчето, което му беше по-близко от собствените му синове, и го разцелува по бузите.
— Стига си пълнил мускалчета със сълзи като съпругите по залез-слънце — сопна му се Керан. — Новите ти стени са здрави, Абан, но ще бъдат подложени на изпитание, ако Шарум Ка трябва да дойде да те подбере.
Строевият офицер беше яхнал един от грамадните зеленоземски коне. Нямаше и следа от сакатия пияница, който Абан бе открил в локва от собствената му пикня само преди няколко месеца. Дясното стреме беше пригодено специално за металния му крак и той седеше спокойно и уверено върху животното.
— Всеки. Ден — прошепна Абан в ухото на момчето за последен път.
Джамер се засмя.