— Тръгвай, чичо. — Той нежно побутна Абан към камилата му и стисна здраво въжетата на стълбичката, докато чичо му започна с усилие да се катери по нея. — Да им викна ли да докарат повдигачка?
Абан постави патерицата си върху ръката на младия духовник и се отпусна върху нея, като изкачи поредното стъпало. Джамер изпъшка и отдръпна ръката си, но докато я тръскаше, не спираше да се подсмихва.
Абан най-после се изкатери на гърба на противния звяр и закопча ремъците. За разлика от Керан, той не можеше да язди кон дълго време, без да изпита непоносими болки. По-лесно беше да се разположи върху покритата с балдахин седалка върху любимата му камила. Животното беше упорито, често хапеше и плюеше, но шибнеше ли го с камшика, препускаше бързо като красиянски кон, а в този поход скоростта щеше да е от голямо значение.
Той не отмести погледа си от пътя, докато процесията не премина през портите, след което се спря и се обърна назад, за да хвърли един изпълнен с копнеж поглед към високите стени на имението му. Това бе първото място, където се бе почувствал в безопасност, след като Ахман изведе народа си от Пустинното копие. Критът на стените още не беше изсъхнал съвсем, пазачите му още не бяха привикнали към ежедневните си задължения, а той вече трябваше да го напусне.
— Не са толкова красиви, колкото двореца на дамаджата — каза Керан, — но пък са здрави като крепостта в Пустинното копие.
— Върни ме обратно жив, строеви офицер — каза Абан, — и ще те направя по-богат и от дамаджите.
— За какво ми е това богатство? — попита Керан. — Имам си моята чест, моето копие и Шарак. Един воин не се нуждае от нищо повече.
Строевият офицер се засмя на притеснения вид на Абан.
— Не се страхувай, кхафите! За добро или за лошо, сега съм се заклел на теб. Честта изисква да те върна обратно жив и здрав или да умра, докато се опитвам да го постигна.
Абан се усмихна.
— Първото, ако обичаш, офицер. Или и двете, ако се наложи.
Керан кимна, смушка коня си и процесията го последва. Зад тях се движеше Абановата Стотица, кха’шаруми, подбрани и обучени от Керан. Декретът на Избавителя му разрешаваше да разполага само със сто воини, но Абан беше взел стой и двайсет, в случай че някой се провали или бъде осакатен по време на обучението.
Засега всички бяха преминали, но обучението тепърва започваше. Абан щеше да ги върне, ако Черепният трон пожелаеше, но нито миг по-рано. Искаше му се да ги вземе всичките в Лактън, включително неговите петстотин чи’шаруми, но Джамер и жените на Абан имаха нужда от мъже, които да пазят имението му, а и нямаше да е добре да парадира с цялата си сила пред двора на Джаян.
Когато стигнаха до тренировъчната площадка, Шарум Ка тъкмо даваше последни инструкции на по-младия си брат Хошкамин. Джаян беше изумил всички в двора на андраха, когато бе обявил, че Хошкамин, който тъкмо бе облякъл черното, ще седне на Копийния трон в негово отсъствие.
Това беше смел ход, който показваше, че Джаян е наясно с опасностите от оставянето на властта в други ръце. Хошкамин беше твърде неопитен, за да бъде истински водач, но също като Джамер, третия син на Избавителя, и неговите единайсет полубратя бяха страховити наместници.
„Джаян все още може да седне на Черепния трон — помисли си Абан. — Най-добре да побързам да спечеля благоразположението му, докато все още мога.“
— Казах коне, кхафите — сопна му се Джаян, като погледна към камилата на Абан. — Чините ще чуят рева на тоя звяр от цяла миля!
Останалите воини се засмяха, с изключение на Хасик, който изгледа Абан с открита омраза. Говореше се, че след като кхафитът му бе отрязал топките, мъжът беше станал още по-садистичен. Лишен от бруталния, но елементарен начин на разпускане чрез изнасилване, той беше станал… изобретателен. Склонност, която твърдяха, че Джаян поощрява.
— Кхафит в отряда ни е лоша поличба, Шарум Ка — каза Кхеват. — Особено този.
Дама Кхеват седеше с изпънат гръб и каменно лице на белия си кон. Мъжът мразеше Абан почти толкова силно, колкото и Хасик, но духовникът умееше твърде добре да прикрива чувствата си. Още ненавършил шейсет и все още твърде жизнен, Кхеват беше обучавал Ахман и Абан в шараджа. Сега беше най-висшият дама в цяла Красия, баща на андраха и дядо на дамаджия на Каджи. Може би единственият мъж, който имаше силата да контролира Джаян.
Може би.
До Кхеват, яхнала по-дребен бял кон, стоеше дама’тингата Асави. Другите дама’тинги щяха да се возят в каруците на обоза, но очевидно Иневера не оставяше нищо на съдбата в тази мисия. Несъмнено гледката на жена, макар и дама’тинга, която язди кон като мъж, щеше да изнерви останалите в двора на Шарум Ка, но тя беше Невеста на Еверам и никой не можеше да ѝ попречи.