Погледът на Асави бе по-труден за разчитане и от този на Кхеват. Тя не показваше по никакъв начин, че някога се бяха срещали. Абан беше доволен, че Иневера е изпратила и друг свой представител, но не беше такъв глупак да си мисли, че може да разчита на нея да го защити, ако случайно разгневи домакина си.
— Не мога да седя на кон, Шарум Ка — рече той. — И разбира се, ще изостана назад, докато завладявате града. Шумната ми камила и аз ще доближим Пристан, след като постигнете победа и плячката трябва да бъде описана.
— Той ще ни забави по пътя ни през чинските земи, Шарум Ка — рече Хасик. Усмихна се, като разкри златния зъб, заменил онзи, който Керан му беше избил в шараджа преди четвърт век, спечелвайки му прякора Свирчо. — Не за пръв път Абан ще бъде в тежест на някой поход. Позволете ми да го убия и да приключваме.
Керан смушка коня си и излезе напред. Строевият офицер беше обучавал самия Избавител — дори Джаян го уважаваше.
— Първо ще трябва да минеш през мен, Хасик. — Той се усмихна. — А никой друг не познава недостатъците ти като воин по-добре от мен, който съм те обучавал.
Очите на Хасик се разшириха, но изненадата му бързо беше заменена от озъбване.
— Вече не съм ти ученик, старче, и разполагам с всичките си крайници.
Керан изсумтя.
— Не всичките, както чувам! Предизвикай ме, Свирчо, и този път няма да ти избия само зъба.
— Свирчо! — изсмя се Джаян, разчупвайки напрежението. — Трябва да го запомня! Спокойно, Хасик.
Евнухът затвори очи и за миг Абан си помисли, че това е хитрост, предшестваща атаката му. Керан го наблюдаваше спокойно, но Абан знаеше, че щеше да реагира незабавно.
Но Хасик не беше толкова глупав, че да не се подчини на Шарум Ка. Той беше пропаднал много, след като Абан го кастрира заради изнасилването на дъщеря му, и само Джаян му беше предложил възможност да възстанови честта си.
— Някой ден ще си разчистим сметките, свинеядецо — изръмжа той, отдръпвайки назад тежкия си мустанг.
Джаян се обърна към Абан.
— Но той все пак е прав. Ти ще ни забавиш, кхафите.
Абан се поклони толкова ниско, колкото му позволяваше седалката.
— Няма смисъл да забавям бързия марш на воините ви, Шарум Ка. Аз ще пътувам на един ден след вас с моята Стотица и обоза. Ще се срещнем с вас ден преди атаката и ще се присъединим към вас в Пристан по обед при първия сняг.
Джаян поклати глава.
— Твърде скоро. Все още може да има сражения в този ден. Най-добре елате на следващата утрин.
„За да може с хората ти да разполагате с цял ден, за да плячкосате града“, помисли си Абан.
Той се поклони отново.
— Простете ми, Шарум Ка, но за да успее тази мисия, не може да има закъснение. Не бива да има. Както казахте пред съвета, вие трябва да превземете града и да осигурите десятъка, преди да са се усетили, че приближавате. Ударете ги бързо и с всички сили, преди да са успели да избягат с корабите си или да запалят реколтата само за да не попадне в наши ръце.
Тонът му накара лицето на младия Шарум Ка да потъмнее, но Абан продължи, снижавайки глас, за да го чува само Джаян.
— Първата ми работа, разбира се, ще е да се погрижа Шарум Ка да получи своя дял от плячката, преди да я изпратя в Дара на Еверам. Черепният трон ме упълномощи да ви предам десет процента, но в тези изчисления може да се прояви, хм, гъвкавост. Бих могъл да уредя петнайсет…
В очите на Джаян проблесна алчност.
— Двайсет или ще те изкормя като прасе.
„Ах, шаруми — помисли си Абан, потискайки усмивката си. — Всичките сте еднакви. Никой от вас не може да се пазари като хората.“
Той въздъхна и придоби притеснено изражение — макар че процентът, естествено, нямаше никакво значение. Абан можеше да сътвори такава мрежа от списъци и отчети, че Джаян никога нямаше да я проумее, нито да разбере, че от тефтерите са изчезнали цели складове и хиляди акри земя. Кхафитът можеше да накара Шарум Ка да си мисли, че е взел петдесет процента, а да му даде по-малко от пет.
Накрая се поклони.
— Както заповяда Шарум Ка.
Може би все пак нямаше да е толкова зле.
Абан седеше с далекогледа си в удобния стол, който беше поставил на върха на едно малко възвишение, докато красиянците атакуваха Пристан. Керан, Безухия и Асави предпочитаха да останат прави, но той не им завидя. Военните и свещените касти винаги бяха проявявали мазохистични наклонности.