Но шарумите, разбира се, нямаха представа как да преместят корабите, а проклетите неща, изглежда, привличаха искрите, като намазани с масло. Абан гледаше ужасено как флотата от почти четирийсет големи кораба и стотици по-малки — заедно с голяма част от доковете — се смали до десет обгорели кораба и шепа по-малки съдове.
Джаян го изгледа злобно, сякаш го подканяше да каже нещо за изгубената флотилия, но Абан благоразумно запази мълчание. Корабите щяха да им трябват чак през пролетта, а сега тъкмо започваше зимата. Десятъкът беше в ръцете им и макар да бяха изгубили корабите, Лактън бе изгубил връзката си със сушата.
— Поздравления за чудесната победа, Шарум Ка — каза Абан, докато преглеждаше поредицата от доклади, изпращани от хората му, които описваха плячката. Зърното най-вероятно щеше да бъде изпратено в Дара на Еверам, но освен него имаше и безброй бъчви със силно питие, което Абан можеше просто да накара да изчезне, а после да продаде с печалба, както и други ценни предмети и имоти. — Дамаджата ще бъде много доволна от вас.
— Скоро ще разбереш, кхафите — каза Джаян, — че майка ми никога не е доволна. Никога не се гордее.
Абан сви рамене.
— Съкровището е огромно. Можете да си наемете хиляди майки, които да ви следват и да ви засипват с похвали.
Джаян го изгледа косо.
— Колко огромно?
— Достатъчно, за да осигури земи, крепости и по десет хиляди драки на всичките ви доверени лейтенанти — отвърна Абан.
Равняващата се на едногодишна заплата на повечето шаруми сума изглеждаше голяма, но всъщност представляваше жалко подаяние, разпределена между няколко дузини мъже.
— Не бързай да раздаваш богатството ми, кхафите — изръмжа Джаян.
— Вашето богатство? — попита Абан с обиден вид. — Не бих проявил такова нахалство. Това са очакваните военни разходи, включени в бюджета, който дадох на андраха, преди да потеглим. Вашите пари спокойно могат да започнат да погасяват огромния ви дълг към Гилдията на строителите. Ако желаете, мога да уредя директно плащане.
Джаян изпука кокалчетата на ръцете си и Абан веднага разбра, че е улучил болното му място.
Слабостта на Джаян беше дворецът му. Той беше решил твърдо да го направи по-голям от всички останали, какъвто би подхождал на истинския наследник на Черепния трон. В комбинация с умението му да брои само до пръстите на двете си ръце, намерението на първородния принц го беше оставило с празна хазна и натрупващи се лихви, които едва ли щеше някога да успее да изплати. Неведнъж се бе изправял пред Черепния трон, за да иска пари за „военни разходи“, просто за да затвори устата на кредиторите си. Строежът на двореца на Шарум Ка беше спрял някъде по средата и срамът преследваше Джаян навсякъде.
Абан трябваше да реши този проблем, ако искаше да направи момчето по-податливо на влиянието му.
— И защо трябва да плащам на тези кучета? — сопна му се Джаян. — Те направо ми изсмукаха кръвчицата! И за какво? Куполите на двореца ми приличат на напукани яйца! Не, след тази победа те или ще подновят работата си, или ще наредя да ги избият.
Абан кимна.
— Това е ваше право, Шарум Ка. Но тогава ще се лишите от умели занаятчии, а останалите няма да разполагат с материали за работа. Или възнамерявате да убиете и работниците в кариерите? Производителите на отточни тръби? Дали заплахите ще поддържат впрегатните животни живи, когато няма да има пари за храна?
Джаян се умълча и Абан го остави да помисли известно време.
— Честно казано, Шарум Ка — рече най-накрая той, — ако смятате да убивате някого, най-добре ще е това да са лихварите с безумните лихви, които ви начисляват.
Джаян стисна ръцете си в юмруци. Всеизвестно беше, че е взел заеми от всеки един лихвар в Красия. Той отвори уста, за да започне тирада, която най-вероятно щеше да завърши със заповед за нещо кърваво и глупаво.
Абан се прокашля тъкмо навреме.
— Ако ми позволите да преговарям от ваше име, Шарум Ка, мисля, че ще успея да изчистя голяма част от вашия дълг и да започна редовни плащания, които ще позволят работата по двореца ви да продължи, и то без да изпразня кесията ви.
Той снижи глас така, че думите му да стигат единствено до ушите на Джаян.
— Вашите сила и влияние само ще се увеличат, ако към тях прибавите репутацията на човек, който си плаща дълговете, Шарум Ка. Какъвто беше баща ви.