Сигналът беше даден и Абан, Керан и Безухия се присъединиха към Шарум Ка, воините извеждаха навън пленниците.
Първо се появиха група жени. Повечето от тях носеха дълги рокли от фина материя според модата на зеленоземците. Разпътни по красиянските стандарти, но скромни по техните. Прическите и бижутата им подсказаха на Абан, че тези жени са с добър произход или брак, привикнали на разкош. Не бяха пострадали особено, но войниците нямаше да се отнесат милостиво с тях. Джаян щеше да си избере една от най-младите, а останалите щяха да си ги поделят офицерите му.
Няколко от жените носеха панталони като мъже. По тях се виждаха синини, но дрехите им бяха непокътнати.
Същото не можеше да се каже за чините пазачи, които се появиха през вратата след тях. Те бяха съблечени голи, а ръцете им бяха вързани зад гърба за дръжките на копия. Дал’шарумите ги изкараха навън с ритници, блъскане и кожени ремъци.
Но те бяха живи. Това даде на Абан надеждата, че поне този път шарумите са надхвърлили ниските му очаквания.
Някои жени гледаха ужасено сцената, но повечето се извърнаха и заплакаха. Една от тях, силна жена на средна възраст, гледаше със суров поглед. Тя беше облечена с мъжки дрехи, но качествени и с добра кройка. Другите жени се скупчиха около нея за подкрепа.
Воините събориха чините на земята и натиснаха с ботушите си голите им гърбове, принуждавайки ги да отпуснат глави на земята пред приближаващия се Джаян.
— Къде е господарят на дока? — попита той на разбираем тесански, макар и със силен акцент.
Хасик коленичи пред него.
— Претърсихме цялата сграда, Шарум Ка. Няма и следа от него. Сигурно се е преоблякъл като някой от войниците си.
— Или е избягал — каза Абан.
Хасик го изгледа с омраза, но не можа да отрече тази възможност.
Джаян се приближи до един от мъжете и го изрита с такава сила, че мъжът се отметна назад и падна по гръб. Сгърчи се, гол и безпомощен, но изражението му бе все така непокорно, когато Джаян притисна върха на копието си към сърцето му.
— Къде е господарят на дока? — попита той.
Пазачът плю към него, но не можа да се прицели добре и плюнката цопна на голия му корем.
— Да го духаш, пустинен плъх!
Джаян кимна на Хасик, който радостно започна да рита мъжа между краката, докато сандалите му не се окървавиха и не остана нищо за духане.
— Къде е господарят на дока? — попита отново Джаян, когато писъците преминаха в хлипания.
— Върви в Ядрото! — изквича мъжът.
Джаян въздъхна и заби копието си в гърдите на мъжа. После се приближи до следващия и Хасик просна и него по гръб с ритник. Мъжът открито плачеше, когато Джаян се надвеси над него.
— Къде е господарят на дока?
Мъжът изстена през зъби, по лицето му потекоха сълзи. Под тялото му се образува голямо мокро петно. Джаян отскочи назад с отвращение.
— Жалко псе! — изръмжа той и вдигна копието си, за да нанесе удар.
— ДОСТАТЪЧНО!
Всички се обърнаха към говорещия. Облечената в изискани мъжки дрехи жена беше пристъпила напред.
— Аз съм господар на дока Айзадора.
— Господарке, не! — извика един от завързаните мъже.
Той се опита да се изправи на крака, но силен ритник го прати обратно на земята.
„Айзадора?“ — помисли си Абан.
Джаян се изсмя.
— Ти?! Жена? — Той се приближи до нея и я сграбчи за гърлото. — Кажи ми къде е господарят на дока или ще ти счупя врата.
Жената невъзмутимо срещна зверския му поглед.
— Казах ти, проклет дивако, че аз съм господар на дока.
Джаян изръмжа и започна да стиска. Известно време жената продължи да го гледа непокорно, но после лицето ѝ започна да почервенява и тя се загърчи безпомощно в ръката на Джаян.
— Шарум Ка! — извика Абан.
Всички погледи се обърнаха към него. Джаян продължи да стиска жената за гърлото, докато силата напускаше краката ѝ. Кхеват и Хасик го гледаха напрегнато, готови да се нахвърлят върху него при първия знак за неодобрение от Джаян.
Абан нямаше нищо против да коленичи, когато се налагаше, и го направи бързо, като притисна ръце и чело към дървената пътека.
— Културата на зеленоземците е странна, най-почитани Шарум Ка. Чух, че името на господаря на дока е Айза. Тази жена, Айзадора, може би казва истината.
Той остави неизказани думите, които беше набил в главата на момчето, докато разговаряха насаме. Господарят на дока беше по-ценен жив, отколкото мъртъв.
Джаян изгледа преценяващо жената, след което я пусна. Тя падна с посиняло лице на земята и се закашля, опитвайки се да си поеме дъх. Той я посочи с копието си.