— Ти ли си господарят на дока Айза? Знай, че ако разбера, че ме лъжеш, ще оставя всички мъже, жени и деца в това чинско село на милостта на копието.
— Айза беше баща ми — отвърна жената, — почина преди шест зими. Аз съм Айзадора и заех мястото му, след като погребалната баржа изгоря.
Джаян я гледаше замислено, но Абан, който беше наблюдавал и останалите затворници, вече беше убеден.
— Шарум Ка — каза той. — Вие превзехте Пристан за Черепния трон. Не е ли време да издигнете знамето?
Джаян го погледна. Това беше планът, който бяха обсъждали в подробности.
— Да — отвърна най-после той.
Роговете засвириха и шарумите подкараха пленените чини към доковете, за да гледат как господарката Айзадора смъква от флагщока лактънското знаме — голям тримачтов плавателен съд на синьо поле — и издига красиянския флаг, който представляваше две кръстосани копия на фона на залязващото слънце.
Това беше чисто символичен жест, но от голямо значение. Джаян вече можеше да пощади антуража ѝ и да ѝ определи статус на принцеса на чините, без да изглежда, че е проявил слабост.
— Жена — каза отново Джаян. — Това променя всичко.
— Всичко и нищо, Шарум Ка — каза Абан. — Мъж или жена, господарят на дока разполага с информация и връзки, а начинът, по който се отнесете с нея, ще повлияе на онези, които властват в езерния град. Нека властниците си мислят, че ще запазят титлите и имотите си, и ще ни поднесат на тепсия собствения си народ.
— Какъв е смисълът да завземам града, ако ще оставям чините да го управляват? — попита Джаян.
— Данъци — каза Кхеват.
Абан се поклони утвърдително.
— Позволете на чините да запазят лодките си и да превиват гърбове над рибарските мрежи. Но когато стигнат до вашите докове, три от всеки десет риби ще принадлежат на вас.
Джаян поклати глава.
— Тази господарка на док може да запази титлата си, но рибата ще бъде моя. Ще я взема като моя дживах сен.
— Шарум Ка, това са диваци! — извика Кхеват. — Не може наистина да искате да смесите божествената си кръв с камилската пикня, която тече във вените на чин!
Джаян сви рамене.
— Имам син каджи и дживах ка, която ще продължи кръвната ми линия. Баща ми знаеше как да укроти чините, както го направи с племената на Красия. Да стане едно с тях. Грешката му беше, че позволи на господарката Лийша да запази титлата си, преди да приеме, давайки ѝ свободата да откаже. Аз няма да бъда такъв глупак.
Абан се изкашля нервно.
— Шарум Ка, трябва да се съглася с великия дама Кхеват, чиято мъдрост е известна в цяла Красия. Баща ви призна титлата на господарката Лийша и ѝ даде свобода, защото от това зависеше правото на детето върху властта ѝ. Ако притежава само титлата, която вие ще ѝ дадете, значи, няма за какво да претендирате.
Джаян завъртя очи.
— Притеснения и приказки, приказки и притеснения. Само това правите вие, старците. Шарак Ка ще бъде спечелена с действия.
Абан на свой ред завъртя очи и този път думата взе Кхеват.
— Във всеки случай е твърде стара. — Даматът говореше така, сякаш всяка произнесена дума му горчеше. — Поне два пъти по-стара от вас, или аз съм маджах.
Джаян сви рамене.
— Виждал съм жени по-стари от нея с дете. — Погледът му прескочи върху Асави. — Може да стане, нали, дама’тинга?
Абан се обърна към Асави, очаквайки дама’тингата да сложи край на тази глупост.
Вместо това Асави кимна.
— Разбира се. Шарум Ка е мъдър. Няма по-голяма сила от тази на кръвта. Едно дете от вашата кръв, родено от господарката на дока, ще направи града ваш.
Абан едва не зяпна от изненада. Това беше ужасен съвет и щеше да добави още няколко месеца към обсадата на Лактън. Каква игра играеше дама’тингата? Нарочно ли подкопаваше почвата под краката на Джаян? Абан не можеше да я вини. Еверам, той беше готов да помогне, но не и без да знае какъв е планът. Беше свикнал да е играч, а не пионка.
— Поне ми позволете да договоря условията — рече той. — С малка отсрочка, за приличие. Най-много месец и ще успея да…
— Няма да има никакви преговори и никаква отсрочка — заяви Джаян. — Тя и всичко, което притежава, ще бъдат моя собственост. Договорът ще бъде подписан довечера или нито тя, нито хората ѝ ще доживеят до утрото.
— Това ще разяри чините — каза Абан.