Но Джаян беше израснал в дворец, където магията на хора се използваше непрекъснато; баща му бе прочут с това, че винаги отказваше да приема успокоителни средства, когато лекуваха раните му.
— Както желаете — каза Асави, — но слънцето скоро ще изгрее. Ако дотогава не влеем енергия в заклинанието, ще изгубите окото си.
След като премахна всички влакънца, Асави внимателно почисти раната. Ръцете и краката на Джаян се напрегнаха, но той продължи да диша спокойно и не помръдна. Асави обръсна веждата му с бръснач, разчиствайки място за защитите си.
— На зазоряване увесете останките от тялото на чинската курва под новото знаме — каза Джаян, когато дама’тингата се обърна, за да приготви четчицата и боята.
Керан се поклони. Джаян беше взел бащиния си учител за свой съветник, знаейки, че това ще го издигне още повече в очите на воините му.
— Ще бъде направено, Шарум Ка. — Той се поколеба за миг, докато Асави започна работата си. — Ще подготвя мъжете, в случай че чините съберат кураж да нападнат.
Това беше стар трик на строевия офицер; той даваше инструкции на неопитния кай, като се преструваше, че изпълнява предполагаема заповед.
— Какво толкова има да се приготвя? — сопна се Джаян. — Ще видим платната им много преди да са се приближили достатъчно, за да представляват някаква заплаха. Доковете и плитчините ще поаленеят.
Асави удари Джаян по лицето.
— Всеки път когато заговорите, отслабвате по някоя защита, а аз нямам време да ги рисувам отново.
Керан остана наведен в поклон.
— Както нареди Шарум Ка. Ще изпратя вестоносци при братята ви на пътя, за да поискам подкрепления.
— Братята ми ще пристигнат тук след по-малко от месец — каза Джаян. — Опознах добре чините. Ще се продъня в бездната, ако дотогава не успеем да удържим това малко село.
— Мога ли поне да поставя скорпиони на доковете? — попита Керан.
— Нека са готови да надупчат здраво корабите им — кимна Джаян.
— В името на черното сърце на Ний! — извика Асави, когато кимването му я принуди да размаже защитите. — Всички, които са с по две здрави очи, да изчезват от тук!
Керан се приведе още по-ниско и използва пружината на крака си, за да отскочи внезапно. Абан и Кхеват вече се отдалечаваха към вратата, но той успя да стигне пръв до нея и я отвори пред тях.
Джаян се беше отказал да спи и крачеше напред-назад пред големите прозорци, докато съветниците му го гледаха изнервено. Дори Джурим и Хасик гледаха да стоят по-далеч от него.
Окото на Шарум Ка беше забулено в млечнобяло. Той можеше да вижда само размазани фигури, сякаш ги гледаше през мръсен прозорец.
На хоризонта се виждаха двайсет големи лактънски кораба, които стояха на котва и наблюдаваха постепенно огрявания от слънцето град.
Несъмнено капитаните им наблюдаваха през далекогледите си и виждаха останките на господарката на дока, увити в знамето на търговската ѝ къща, които висяха окачени под кръстосаните копия на красиянското знаме. Прозвучаха рогове и корабите потеглиха към града. Мендингците, които Керан бе изпратил на доковете, трескаво монтираха скорпионите.
— Най-после!
Джаян сви юмруци и се затича за копието си.
— Не бива да се биете — каза Асави. — Единственото ви око ще ви подведе. Първо трябва да свикнете с него.
— Няма да е необходимо, ако си си свършила работата както трябва — отвърна Джаян с леден тон.
Асави рязко си пое дъх и воалът прилепна към лицето ѝ, но тя прие спокойно укора му.
— Ако ми бяхте позволили да ви упоя, сега щяхте да гледате с две здрави очи. Засега успях единствено да спася окото. Може би дамаджата ще го изцели докрай.
Абан отново се замисли над мотивите ѝ. Наистина ли не ѝ беше по силите, или това бе просто поредният лост, с който Иневера да контролира избухливия си син?
Джаян махна отвратено с ръка и тръгна към вратата с копие в ръка. Докато крачеше през стаите, зад него се сбираха все повече Копия на Избавителя.
Както бе предсказал Шарум Ка, имаше предостатъчно време, за да се съберат дисциплинираните шаруми на доковете около града, преди корабите да се опитат да се приближат до сушата. Те се строиха в стегнати формации на брега, готови да вдигнат щитовете си и да защитят скорпионите от неизбежния дъжд от стрели, преди по-големите кораби да се приближат достатъчно, за да стоварят войници на доковете. Малките лодки щяха да се отправят директно към брега.