Докато мендингите се суетяха около скорпионите, лактънските кораби се приближиха още повече. Когато навлязоха в обсега на лъковете, наблюдателите надуха роговете си и шарумите бързо възстановиха формациите си и вдигнаха щитовете си, презастъпвайки ги като люспи на змия.
Върху щитовете като дъжд се посипаха стрели. Повечето се натрошиха или се пръснаха настрани, но някои се забиха в дървото. Тук-там някои мъже извикаха от болка, когато остриетата се забиха в раменете им.
Бойците приготвиха копията си. След няколко мига лодките щяха да спрат до брега. Шарумите щяха да изчакат дъжда от стрели да спре, след което щяха да разтурят формациите си и да смажат нашествениците след слизането им на брега.
Но залповете следваха един след друг, все повече стрели пробиваха щитовете или се промъкваха през процепите, образували се след падането на улучените.
Абан извърна глава и видя, че корабите бяха спрели на разстояние от брега, достатъчно, за да могат да засипват доковете със стрели.
— Страхливци! — изплю се Керан. — Страхуват се да се бият като мъже.
— Просто ни показват, че са по-умни от нас — рече Абан. — Ако искаме да оцелеем, докато пристигнат братята на Шарум Ка с подкрепление, ще трябва да се приспособим.
На палубите на лактънските кораби изкараха грамадни прашки. Разнесе се звук на рог и всичките стреляха едновременно, запращайки малки бурета към шарумите, които се криеха в неведение зад щитовете си.
Снарядите се пръснаха, обливайки всичко с лепкава течност. Стомахът на Абан се сви от ужас, когато една от прашките изстреля топка горяща смола.
Тя улучи само една група шаруми, но когато демонският огън — една от тайните на зеленоземските билкари — изригна в бял пламък, той сякаш полетя по дока, като дори най-дребната искричка запалваше облените в адска течност щитове. Мъжете се разкрещяха, когато пламъците проникнаха през процепите и ги засипаха като киселина. Формациите се разпаднаха, а онези, които горяха, хукнаха към водата, като блъскаха и подпалваха всички, изпречили се на пътя им.
Точно в този момент вражеските кораби изстреляха нов унищожителен залп от стрели. Лишени от щитовете си, мнозина бяха улучени.
— Това бързо се превръща от победа в унижение за Джаян — каза Абан.
Керан кимна, а кхафитът започна бързо да пресмята каква част от плячката щяха да успеят да измъкнат, ако градът бъде превзет.
Към доковете полетяха нови бурета с демонски огън и пожарът започна да се разпространява с такава бързина, че скоро цялата дъсчена пътека по крайбрежието гореше и пламъците започнаха бързо да се приближават към мястото, където стояха Абан и Керан.
Една стрела профуча през тревата, като пропусна Абан на милиметри. Той бързо сгъна далекогледа си.
— Време е да се махаме от тук. Дай знак на Стотицата да съберат колкото се може повече коли със зърно. Ще поемем по Пътя на вестоносците, за да пресрещнем подкрепленията.
Керан беше вдигнал щита си, за да защити Абан.
— Шарум Ка няма да е доволен.
— Шарум Ка и без това смята кхафитите за страхливци — отвърна Абан, докато тръгваше към вратата толкова бързо, колкото му позволяваше патерицата. — Това изобщо няма да промени мнението му.
На лицето на Керан бе изписана болка. Строевият офицер беше работил усилено, за да превърне Стотицата във воини, които щяха да бъдат достойни съперници на всеки шарум, а ето че сега те бягаха. Това нямаше да се отрази добре на репутацията им, но по-важното бе да се измъкнат живи. Абан би предпочел да види как хиляди шаруми загиват, преди да рискува и да пусне своята Стотица в една безсмислена битка.
Когато стигнаха до улицата, наоколо се стелеше дим и имаше много горящи къщи, но Джаян все още не беше победен. Стотици пристанци, обградени от въоръжени шаруми, вървяха към доковете, притискайки се страхливо един към друг.
— Момчето все пак не е пълен идиот — каза Абан. — Ако врагът може да ги види…
Очевидно можеше, защото дъждът от стрели секна, въпреки че мендингите отвърнаха на огъня. Отрядите около скорпионите все още имаха проблеми, но стрелбата им се беше подобрила. Катапултите започнаха да изстрелват горяща смола към вражеските кораби, докато стрелците шаруми поразяваха целите си.
— Бягаш ли вече, кхафите? — попита Джаян, докато се приближаваше към тях със своите лейтенанти и телохранителя си.
— Изненадан съм да ви видя тук, Шарум Ка — рече Абан. — Очаквах, че ще стоите отпред на доковете, готов да отблъснете нашествениците.