Но тя винаги го изпращаше до вратата и го прегръщаше за довиждане. Понякога — но само понякога — той заравяше носа си в косата ѝ и вдишваше дълбоко. Лийша знаеше, че в онези времена той щеше да отвърне на бързата ѝ целувка и да се наслади на мига, преди да се откъсне бързо, в случай че нещата задълбаеха.
После тя лежеше в леглото си, усещайки вкуса на устните му върху своите и си представяше какво ли щеше да е той да лежи до нея. Но за това не можеше да става и дума. Арлен изпитваше същите страхове като Уонда, боеше се да не я нарани или да ѝ направи някое белязано от магията дете. Предложението ѝ да пие чай от пом не беше достатъчно, за да го убеди.
Но всичко се беше променило с появата на Рена Танър. Тя беше силна почти колкото него и можеше да понесе грубостите, от които Арлен се боеше в отношенията си с Лийша. Целият град чуваше шума, който вдигаха двамата.
„Създателю, къде се изгуби, Арлен? — чудеше се тя. Имаше да го пита толкова много неща, които само той или Рена биха разбрали. — Не ме интересува, че повече никога няма да се целунем, само се върни у дома.“
— Виж това — рече Тамос.
Беше си свалил ризата и Лийша не можа веднага да осъзнае, че той говори за монетата, която държеше в ръка. Подхвърли я към леглото и тя я улови.
Беше обикновена монета от Анжие, лакиран дървен клат. Но вместо обичайния бръшлянен трон, върху монетата беше отпечатан стандартен защитен кръг за закрила с ясно очертани линии.
— Чудесна е! — възкликна Лийша. — Вече никой няма да остава без защити нощем, когато носи тази монета в джоба си.
Тамос кимна.
— Баща ти направи сплавта. Половин милион вече са готови за разпространение, а пресите работят денонощно.
Лийша обърна монетата на другата страна и се засмя на глас. Там се мъдреше физиономията на Тамос, със сериозно и бащинско изражение.
— Така изглеждаш, когато някой от хралупарите забрави да ти се поклони.
Тамос скри лицето си в шепи.
— Идеята е на майка ми.
— Аз бих предположила, че ще предпочете лицето на херцога — рече Лийша.
Тамос поклати глава.
— Приготвяме ги твърде бързо. Гилдията на търговците се бои, че стойността на херцогските клатове ще се срине, ако ги пуснат в обращение в Хралупата.
— Значи, монетите няма да вървят в Анжие — отбеляза Лийша.
Тамос сви рамене.
— Засега, но аз възнамерявам да изравня стойността им с тази на красиянското злато.
— Като стана дума за това — рече Лийша, — днес Смит пак ще дойде да ти се оплаква, че Шаманвах му краде бизнеса.
Тамос седна на леглото, обгърна с ръка раменете на Лийша и я придърпа към себе си.
— Той настоя Артър да го впише в дневния ред. Не го виня. Търговията с красиянците носи рискове.
— Както и отказът да търгуваме с тях — каза Лийша. — Не е нужно да си лягаме с красиянци, за да си създадем добри отношения и контакти с Дара на Еверам, а те се постигат чрез търговия.
Тамос я погледна изучаващо и тя съжали за избора си на думи. „Да си лягаме. Идиотка. Защо не му го каза право в очите, както би направила майка ти?“
— Освен това — додаде бързо тя — мотивите на Смит не са съвсем чисти. Той не се интересува толкова от политиката и безопасността на Хралупата, колкото от това, да прогони конкурента си.
На вратата на спалнята се почука. В началото на връзката ѝ с графа почукванията на слугите караха Лийша да подскача, особено когато не беше облечена. Но постепенно свикна с постоянното дискретно присъствие на персонала на Тамос. Повечето от слугите му бяха със семейството му от десетилетия и лоялността им не подлежеше на съмнение.
— Нека аз се оправя с това.
Лийша си обу чорапите, навлече роклята си и позвъни със звънчето. Прислужникът на Тамос, лорд Артър, влезе мълчаливо заедно с една по-възрастна слугиня. Тариса се бе грижила за Тамос още когато е бил пеленаче. Графът бе един от най-влиятелните мъже на света, но още подскачаше, когато Тариса го смъмряше да си изправя гърба.
— Ваша Светлост, милейди.
Артър се вмъкна в стаята с наведени очи, без да смее да поглежда към голия гръб на Лийша, докато Тариса не отиде да ѝ завърже връзките.
— Как се чувства милейди тази сутрин? — попита жената.
Гласът ѝ беше учтив и каквото и да си мислеше за присъствието на неомъжена жена в спалнята на графа, тя никога не го показваше. Естествено, ако се съдеше по репутацията на Тамос, тя беше виждала далеч по-лоши неща.