— Много добре, Тариса, а ти? — отвърна Лийша.
— Щях да съм по-добре, ако ми позволите да направя нещо за тази коса — рече възрастната жена, прокарвайки четката през тъмните къдри на Лийша. — Твърде скучно взе да ми става, откакто Негова Светлост се научи да брои повече от пръстите на двете си ръце и да си бърше сам задника.
— Бавачке, моля те — изстена Тамос и скри лице в шепите си.
Артър се престори, че не забелязва, а Лийша се засмя.
— Да, бавачке, моля те, продължавай — рече тя. — Прави каквото ти се иска, стига да ми разказваш всяка подробност от интимния живот на Негова Светлост.
Тя наблюдаваше лицето на възрастната жена в огледалото. Бръчиците покрай устата ѝ се задълбочиха още повече, докато сръчно започна да разделя косата на Лийша на кичури и да забожда фуркетите. Най-много на света Тариса обичаше да разказва истории за своя господар като малък.
— Наричах го малкия пожарникар — рече тя, — защото опръскваше навсякъде като с маркуч…
Тариса имаше много за разказване, но докато говореше, сръчните ѝ пръсти не спираха да работят. Косата на Лийша бе подредена в изискана прическа, лицето ѝ бе напудрено, а устните начервени. Жената дори успя някак си да я убеди да облече нова рокля, една от многото, които ѝ беше подарил Тамос.
Някога бе ненавиждала всичкото това гласене и кипрене в двора, но заради връзката си с винаги стилния Тамос беше започнала да преодолява съпротивата си. Тя беше лидер, уважаван от хората си. Нямаше нищо срамно в това, да изглежда добре.
Когато Лийша излезе от покоите на Тамос, Уонда вече я чакаше и без да каже нито дума, тръгна след нея. Момичето изглеждаше по-спокойно — докато беше с графа, Лийша я беше изпратила да се поразходи на слънце, за да изгори излишната енергия. Уонда не таеше никакви илюзии за това, как двамата с Тамос прекарваха времето си, но също като Артър и Тариса, никога не говореше за това.
Тамос все още беше вътре, суетеше се около дрехите си и подстригваше брадата си, макар Лийша да знаеше, че го прави, защото искаше да накара съветниците си да почакат малко, както и за да ѝ осигури повече време да се измъкне тайно и да се появи с достойнство пред тях.
Лийша излезе през страничната врата, която водеше към личната ѝ градина с билки в крепостта на графа. Като кралска билкарка, здравето на Негово Сиятелство беше нейна грижа, затова беше напълно естествено да я видят как излиза от градината и се отправя към входа на замъка.
Отношенията им не бяха тайна, така че тя не виждаше причина за всичко това, но за нейна изненада, точно Тамос настоя да спазват приличие дори само за да държи майка си на разстояние. Арейн като че ли одобряваше връзката им и — доколкото Лийша познаваше възрастната жена — най-вероятно не се интересуваше какво правят в леглото, но приличието означаваше много в двора.
Ръката на Лийша се плъзна по корема ѝ. Скоро щеше да се надуе и да предизвика приказки. Всички щяха да предположат, че е от графа, и от всички страни щяха да започнат да ги притискат да се оженят. И когато това се случеше, тя трябваше да избира между две злини.
Тамос беше добър човек. Не твърде надарен, но силен и почтен. Беше горд и прекалено суетен, изискваше прояви на уважение от поданиците си, но бе готов да даде живота си за тях в нощта. Лийша откри, че единственото, което желае, бе да прекара остатъка от живота си, споделяйки леглото и трона му, като двамата заедно управляват Хралупата. Но когато детето на Ахман се родеше с маслинена кожа, всичко щеше да се разпадне на парчета. Лийша знаеше какво е да си в центъра на скандал в Хралупата, но това… Никога нямаше да ѝ го простят.
Ала алтернативата да разкрие кой е бащата на детето, докато то все още е уязвимо в утробата ѝ, щеше да е още по-опасна. Иневера и Арейн щяха да пожелаят да се отърват от него заедно с нея.
Лийша почувства как мускулчетата на слепоочията ѝ отново потрепват. Сутрешното гадене бе отминало, но с напредването на бременността главоболията се засилваха и вече ги причиняваше дори най-малкото притеснение.
— Господарке Лийша!
Дарси чакаше до колоните пред главния вход на графския дом. Едрата жена се чудеше къде да дене снопчето листове, докато приклякаше в тромав реверанс. След като графът пристигна в Хралупата, Лийша почти бе успяла да откаже нея и останалите билкарки от подобни ненужни формалности, но Тамос, който беше свикнал с дворцовия живот, очакваше подобно отношение и трудно можеше да се откаже от навиците си. Така че където и да отидеше, Лийша бе посрещана навсякъде с поклони и реверанси.