Права. Лийша също мразеше тази дума, макар и не по същата причина като Артър. Това бе студена дума, използвана от онези с пълните стомаси, за да се оплакват, че хранят другите, които са с празни.
Тя се усмихна.
— Хралупата е силна, милорд. Не заради нашите лидери или нашата магия. Хората ни дават тази сила и ние трябва да посрещнем с отворени обятия всички, които пристигат. Хралупата на дърваря и три от останалите баронства вече са извън програмата и осигуряват значителни данъчни приходи в провинция Хралупата.
— Четири от близо двайсет, господарке — отбеляза Артър. — Строят се още три, а дузина други са съвсем нови. Разходите твърдо превишават приходите.
— Достатъчно — рече Тамос. — Изпратиха ме тук, за да разширя провинция Хралупата, а това няма как да стане на празен стомах.
— Няма и да стане — каза Лийша. — Торовете и фермерските техники, които двете с Дарси приготвихме това лято, увеличиха повече от три пъти реколтата ни. Те ще се приложат във всяко баронство, преди да е настъпила пролетта.
Тя благодари наум на своята учителка Бруна за книгите със старата наука, които бяха направили това възможно.
После погледна към Смит.
— Как се развъждат зайците ти?
Смит се засмя.
— Както очакваше. Пчелите и пилетата също. Товарите пътуват редовно. Имаме кошери, зайчарници и кокошарници във всяко баронство. Дори в онези, които още са само на палатки.
Тамос погледна към Гаред.
— Бароне, как върви напредъкът на дърварите върху новите големи защити?
— Тази седмица трябва да завършат още една — отвърна Гаред. — Земята е почти разчистена, трябва само да изкопаем основите и да подрежем храстите.
„Подрязване на храстите“ беше терминът на дърварите за оформянето на външния периметър от дървета, за да отговаря точно на изискванията на защитниците. Той кимна леко с глава към Ърни, който беше майстор от Гилдията на защитниците на Хралупата.
Различието между двамата мъже се увеличаваше десетократно от разликата в столовете им. Бащата на Лийша приличаше на мишка, седнала до вълк.
Мислите ѝ отново се върнаха в онази нощ, когато беше хванала Гаред и майка си да се съвкупяват. Тя рязко тръсна глава, за да прогони образа. Никой друг не го забеляза, но Тамос я погледна и повдигна вежда. Лийша се насили да се усмихне и му намигна в отговор.
— Защитата ще се активира след ден-два — каза Ърни, — но районът е обхождан редовно от патрули. След като премине новата луна, започват да се заселват нови хора и да строят. Няма да достигнем пълната си сила, докато сградите, стените и оградите не подсилят формата.
Артър подаде един лист на Тамос.
— Това са предложените имена за новите баронства, както и бароните и баронесите, избрани да ги водят, които трябва да одобрите. Всички са готови да коленичат и да се закълнат пред вас и Бръшлянения трон.
Тамос изсумтя, поглеждайки към листа. Не му харесваше, че на бегълците им се позволява сами да си избират водачите, но графът и Дървените войници, които беше довел в Хралупата, бяха бойци, а не политици. По-добре щеше да е да оставят групичките сами да се управляват, стига да пазеха мира и да внасяха своята лепта в провинция Хралупата.
— А набирането на войници? — попита Тамос.
— Изпратихме хора да обикалят всяко баронство; съобщават на хората, че ако се присъединят към дърварите, ще получат подходящо обучение, което да им помогне да защитят близките си. Всеки ден идват нови и всяка нощ все повече мъже са готови да излязат навън.
Тамос се обърна към Смит.
— А с какво въоръжаваме новаците? Продължава ли да има недостиг на оръжия?
— Майсторите на лъкове едва насмогват на търсенето, Ваша Светлост, но имаме повече от достатъчно копия. — Смит погледна към Ърни. — Закъснението идва от защитаването им.
Всички погледи се обърнаха към Ърни и той стисна зъби. Може и да не смееше да се опъва на жена си, но когато седеше на масата на съвета, не позволяваше да се отнасят с пренебрежение към него.
— Ще оставя на Ваша Светлост да прецени кое отнема повече време, направата на една пръчка или защитата ѝ. Моите защитници работят максимално бързо, но изобщо не са достатъчни, за да задоволят търсенето.
Тамос не се кротна.