Тамос не изглеждаше убеден, но повече не повдигна въпроса.
— Освен това Аманвах и Сиквах дават уроци по шарусахк — додаде Роджър. — Елементарни шарукини, които да помагат при лечението на разтегнати мускули и белези.
Хралупарите все още гледаха с подозрение на красиянците, но всички се включиха в тренировките по шарусахк. Арлен бе започнал да обучава първо дърварите, но сега всички в провинция Хралупата бяха луднали по него.
— Красиянски песни в свещените домове. — Инквизитор Хейс сви ръцете си в юмруци. — Красиянски упражнения на градските площади. Не стига, че дивашките жрици обучават хоровете на Създателя, ами сега допълнително развращаваме народа ни, като го учим да убива в стила на пустинните плъхове?
— Ей! — избумтя Гаред. — Много от дърварите сега нямаше да са живи, ако не бяха музиката на Роджър и красиянските бойни хватки. И аз като вас не обичам красиянските плъхове, но ако обърнем гръб на онова, което помага на хората ни да са силни през нощта, значи, сме забравили кой е истинският ни враг.
Лийша примигна. Баронът сипеше мъдрости. Чудесата не секваха.
— Не става дума само за това — поправи се Хейс. — Ами коприната, която продава тази Шаманвах? Жените се перчат, облечени като уличници и забравили за всякакво приличие, като само пълнят с греховни мисли главите на мъжете.
— Ама моля ви се! — сопна му се Лийша, показвайки копринената кърпичка, която си беше купила предишната седмица. Първата съпруга на Абан, Шаманвах, беше пристигнала заедно с нея в Хралупата и беше отворила красиянски ресторант в града, който винаги беше пълен. Отзад беше отворила магазинче, в което продаваше южняшки стоки на стряскащо ниски цени, и от началото на толкова необходимите им търговски отношения потокът от каруци със стоки от Дара на Еверам не секваше. — Ако греховните мисли се появяват в главите на мъжете само при вида на една копринена кърпичка — рече тя, — значи, проблемът е в проповедите ви, инквизиторе, а не в красиянците.
— И въпреки това е прав — намеси се Смит. — Шаманвах продава евтино, за да ме изхвърли от бизнеса, но си наваксва отзад, като размахва злато пред лицата на работниците, а им плаща с клатове. Така стават зависими от враговете ни за неща, без които можем да минем или пък вече си произвеждаме в Хралупата.
— Мисля, че твърде си свикнал да си единственият магазин в града, Смит Ин — каза Лийша. И наистина говорителят на Хралупата имаше много връзки с Търговската гилдия на Анжие и богатството му продължаваше да расте дори когато всички около него страдаха от опустошенията през предишната година. — Виждала съм колко вземаш от гладните хора за един хляб. Малко конкуренция ще ти дойде добре.
— Достатъчно — намеси се Тамос. — Точно сега не сме в позиция да прекратяваме търговските отношения, но от днес се въвежда такса върху вноса на всички стоки от красиянските земи.
При тези думи Смит и Хейс се ухилиха широко, ала графът им се закани с пръст.
— Но и двамата ще трябва да свиквате с коприната и конкуренцията. Да не ви става навик да ми губите времето с разни незначителни оплаквания.
Лийша скри собствената си усмивка, когато лицата на двамата мъже помръкнаха.
— Вярвам, че строежът на новата катедрала не е незначителен проблем — рече сухо Хейс.
— Съвсем не, инквизиторе — отвърна Тамос. — Всъщност той ежедневно поражда раздразнение у Артър, когато подготвя отчетите. Досега едва сте разчистили терена, а сметките ви вече са прехвърлили годишния ви бюджет и всички възможни кредити.
Смит се закашля. Той беше един от много кредитори, които очакваха плащане от инквизитора.
— Имате ли нещо да добавите, говорителю? — попита Тамос.
— Моля Ваша Светлост за извинение и не искам да покажа неуважение към инквизитора — рече Смит, — но това просто не е истина. При последното Новолуние демоните свършиха вместо нас по-голямата част от изкопаването на камъните. Те са евтина стока в Хралупата, както и работната ръка. Не беше наша идея да я превърнем в първата сграда в историята, която има формата на проклета голяма защита.
— Не е ли цялото баронство една голяма защита? — попита Гаред.
— Дори баронът смята, че разходите са раздути — рече Смит.
Лицето на Гаред придоби напрегнатото изражение, появяващо се винаги когато някой кажеше нещо неразбираемо за него.
— Какви са?
Чадо Франк не му обърна внимание, а хвърли изпълнен с омраза поглед към Смит.
— Как се осмеляваш да се съмняваш в инквизитора? Катедралата на Хралупата ще бъде последното ни убежище, ако ядроните превземат провинцията, което едва не се случи по Новолуние.