— Проект, за чието завършване ще са нужни десетилетия — обади се Ърни, — и накрая ще имаме просто стаи с неправилна форма на обширен терен. Една обикновена защитна стена ще бъде по-евтина и далеч по-ефективна.
— Демоните стигнаха чак до центъра на Хралупата — каза Гаред — и никаква стена или защита няма да ги спрат. По-добре да използваме мястото, за да се молим за завръщането на Избавителя.
— Самият господин Бейлс отрича да е Избавителят — напомни му Хейс. — Такива бяха собствените му думи. Трябва да продължим да молим Създателя за истински спасител.
При тези думи ръцете на Гаред се свиха в юмруци. Напоследък беше станал по-набожен, но причината бе единствено вярата му — споделяна от десетки хиляди хора из Теса — че Арлен Бейлс е Избавителят, изпратен от Създателя, за да поведе човечеството срещу ядроните.
Инквизиторът беше изпратен в Хралупата от пастирите на Създателя в Анжие, за да проучи тези твърдения, за предпочитане да ги опровергае и да отхвърли Арлен като самозванец. Но инквизиторът не беше глупак. Откритото противопоставяне на Арлен щеше да настрои цялата Хралупа срещу него.
— Моите уважения, инквизиторе — рече Лийша, — но Арлен Бейлс не е казвал нищо такова. Той отрича да е Избавителят, да, но каза, че трябва да разчитаме само един на друг.
Гаред удари с юмруци по масата. Всички се обърнаха към него, срещайки мрачния му поглед.
— Той е Избавителят. Не разбирам защо продължаваме да говорим така, все едно не е.
Инквизиторът Хейс поклати глава.
— Няма доказателство…
— Доказателство?! — прогърмя Гаред. — Той ни спаси, когато ни изяждаха. Върна ни силата да се пазим. Никой не може да го отрече. Всички го видяхте как се носи в небето, как хвърля мълнии от ръцете си, и ми търсите доказателства? Какво ще кажете за това, че последното Новолуние нямаше нападение от мисловен демон?
Той погледна към графа.
— Чухте го по време на боя му с Джардир. „Последната ми задача е да се отърва от теб, преди да пренеса битката в самото Ядро“, му каза той.
— Демоните продължават да идват всяка нощ, бароне — каза Тамос. — Домовете горят. Воините кървят. Невинни хора умират. Не отхвърлям онова, което стори господин Бейлс, но не се чувствам и „избавен“.
Гаред сви рамене.
— Може да е свършил трудната част, а останалото трябва да направим сами. Може би отново ще стане трудно, а той просто ни е спечелил малко време, за да станем силни. Никакви пастири няма. Не се преструвайте, че знаете целия план на Създателя. Но едно нещо е сигурно, както е сигурен изгревът на слънцето. Създателят е пратил Арлен Бейлс да ни върне бойните магии и да ни покаже как да се бием.
Той погледна отново към инквизитора.
— Останалото ще разберем, като поемем по пътя. Може да сме читави и да си върнем нощта, а може греховете ни да натежат и да паднем.
Хейс примигна, чудейки се какво да отговори. Лийша виждаше как мъжът се бори със себе си, опитвайки се да примири „чудесата“ на Арлен с желанието на своя орден да запази властта си.
— Значи, ние трябва да се кланяме на Арлен Бейлс? — попита троснато Тамос, изказвайки мислите си на глас. — Всички пастири и върховни пастири — аз и братята ми, и Юкор от Милн? Всички ние доброволно да абдикираме от властта и да му я предадем?
— Абди-какво? — попита Гаред. — Разбира се, че не. Вие сте се срещали с него. Господин Бейлс не се интересува от тронове и документи. Мисля, че Избавителят не се интересува от нищо друго, освен от това, да ни пази през нощта. И какво лошо има в това, да му се признае какво е направил, особено сега, когато заради нас е тръгнал към самото Ядро?
— За това имаме само неговата дума, бароне — отбеляза чадо Франк.
Гаред го изгледа с изпепеляващ поглед.
— Лъжец ли го наричаш?
Чадото се сви на мястото си и се прокашля.
— Разбира се, че не, аз, ъъъ…
Хейс положи ръка върху неговата.
— Чадото ще замълчи.
На лицето на Франк веднага се изписа облекчение, той сведе поглед и се оттегли от спора.
— Не виждам какво значение има — намеси се Лийша. Гаред я изгледа гневно, но тя отвърна с хладен поглед. — Ако Арлен искаше да бъде наричан Избавителя, той нямаше да си хаби думите да го отрича на всяка крачка. Но какъвто и да е, той смята, че хората няма да се включат в борбата, ако чакат някой да ги спасява.
Инквизиторът кимна, може би твърде нетърпеливо. Лийша се обърна към него.
— А що се отнася до вашите планове, инквизиторе, боя се, че трябва да се съглася с баща ми, говорителя Смит и барона. Те са твърде непрактични и прахоснически.