— Не го решавате вие, билкарке — сопна ѝ се Хейс.
— Не, затова пък аз решавам какво ще се плаща.
Гласът на Тамос прозвуча тихо, което означаваше, че търпението му се е изчерпало и всички трябва да го слушат внимателно.
Присъстващите се обърнаха към графа.
— Ако продължите да настоявате, че катедралата трябва да бъде построена по този начин, инквизиторе, тогава пастирите могат да поемат всички разходи. Повече няма да има никакви разговори за кралски средства, докато не промените плановете си в нещо по-разумно.
Хейс изгледа студено Тамос, но се преви в нисък поклон.
— Както желае Ваша Светлост.
— Що се отнася до Арлен Бейлс — рече графът, — мога да ви уверя, бароне, че тази тема ще бъде обсъдена при посещението ви в двореца. Ще имате възможността да се обърнете лично към напътственик Питър и херцога.
Фанатичното изражение на лицето на Гаред се стопи.
— Не ме бива в приказките, Ваша Светлост. Много други ще могат да се изразят по-добре от мен. Пастир Джона…
— Беше разпитван надълго и нашироко по въпроса — прекъсна го Тамос. — Но братята ми все още не са убедени. Вие лично сте били свидетел на делата му. Ако наистина вярвате, че Арлен Бейлс е Избавителят, ще трябва да говорите от негово име. Ако не намерите кураж да го направите, това ще говори дори повече от думите ви.
Гаред стисна зъби, но кимна.
— Избавителят ми каза, че животът невинаги е справедлив. Щом тежестта пада на моите рамене, ще я понеса, че и други неща с нея.
Срещата продължи още известно време, като всеки съветник искаше от графа средства за един или друг проект. Лийша потъркваше слепоочието си, стараейки се да следи отчетите на съветниците и да изчислява истинските суми, които те се опитваха да скрият. Дори когато не беше съгласна с решенията на Тамос, тя не му завиждаше, че трябва да ги взема. Искаше ѝ се да седи от другата страна на масата, до него, за да може да го докосва и да му нашепва съвети, които само той да чува.
Изненада се колко силен отклик намери този образ в сърцето ѝ. Колкото повече мислеше за него, толкова повече искаше да стане графиня.
Когато срещата приключи и останалите съветници започнаха да излизат от стаята, тя продължи да се помайва около масата и да събира листовете хартия. Надяваше се да открадне още няколко минути насаме с Тамос, преди да поеме към лазарета, но инквизиторът отиде право при него, лишавайки я от тази възможност.
Лийша излезе бавно от стаята, като премина колкото се може по-близо до тях, наострила уши.
— Майка ви и брат ви ще научат за това — предупреди го инквизиторът.
— Сам ще им съобщя — тросна му се Тамос. — А вие се държите като пълен глупак.
— Как смееш, момче! — изръмжа инквизиторът.
Тамос вдигна предупредително пръст.
— Вече съм недосегаем за пръчката ви, пастире. Ако се опитате отново да замахнете с нея, ще я счупя в коляното си и ще ви натоваря на първата каруца, която поеме към Анжие.
Лийша пъхна снопчето листове под мишницата си и излезе с усмивка от стаята.
Отвън се мотаеше Смит, разговаряше с жена си Стефни и най-малкия си син Кийт. Говорителят се обърна към нея и се поклони.
— Простете, ако преди ви обидих, господарке.
— Срещите на съвета са предназначени за разисквания — каза Лийша. — Надявам се, знаете, че Хралупата ви е задължена много заради това, че служите като говорител в тези трудни времена.
Смит кимна и плесна Кийт по рамото.
— Тъкмо казвах на момчето ми да провери дали не можем да намалим цената на хляба, както поискахте. Ако има начин, ще го намерим. Бива го с числата, също като татко му.
Застаналата зад гърба му Стефни погледна многозначително Лийша. И двете знаеха, че момчето всъщност не е син на Смит, а незаконно дете на покойния духовен пастир на Хралупата Майкъл.
И Лийша, и Бруна бяха използвали това, за да вкарват жената в правия път, но сега, когато в собствения ѝ корем растеше незаконно дете, Лийша знаеше, че не е постъпвала правилно.
— Може ли да поговорим — рече тя на Стефни, когато двамата мъже се отдалечиха от тях.
— Да? — попита жената.
Двете изобщо не бяха близки, но заедно се бяха изправили срещу ядроните заради ранените хралупари, и сега между тях съществуваше взаимно уважение.
— Дължа ти извинение — каза Лийша. — Няколко пъти съм те заплашвала с Кийт, но трябва да знаеш, че никога нямаше да те издам, нито на Смит, нито на момчето.