Роджър се извърна настрани и бързо се шльопна във водата. Съпругите му го последваха, а последна влезе Кендъл.
Роджър се бе старал толкова усилено да не гледа към ученичката си, че всъщност никога не я беше виждал наистина. Тя беше млада, да, но съвсем не бе детето, за което я бе мислел.
А белезите ѝ…
— Те са красиви.
Роджър не бе имал намерението да го произнесе на глас.
Кендъл погледна надолу. Той осъзна, че момичето отново не е сигурно за какво говори. Очите му се плъзнаха за миг надолу, после погледна отново нагоре и срещна погледа ѝ, ухилвайки се.
— И те също са красиви, но аз имах предвид белезите ти.
— Тогава защо, откакто ги получих, не смееш да ме погледнеш за повече от секунда? — попита настоятелно Кендъл. — Внезапно издигна стена между нас.
Роджър наведе очи.
— Защото ги получи по моя вина.
Кендъл го погледна изумено.
— Но грешката бе моя. Толкова силно се опитвах да те впечатля, че отклоних вниманието си от струните.
— Не трябваше да те изпращам сама — каза Роджър.
— Не трябваше да твърдя, че съм готова, когато знаех, че не съм — възрази Кендъл.
Аманвах цъкна с език.
— Водата ще изстине, докато приключите спора си. Какво значение има? Всичко е иневера.
Сиквах кимна.
— Ний изпраща алагаите, съпруже, не ти. И Кендъл е жива, а те видяха слънцето.
Роджър вдигна трипръстата си ръка, осакатеният крайник, който му беше спечелил прозвището Полухват.
— Народът на съпругите ми вижда красотата на белезите, Кендъл. Липсващата част от ръката ми е онова, за което майка ми даде живота си. Ценя я толкова, колкото и пръстите ми.
Той кимна към белезите от нокти, с които бяха нашарени гърдите ѝ, и към набръчкания белег във формата на непълна луна на рамото ѝ, останал от демонската захапка.
— Виждал съм много хора, нападнати от демони, Кендъл. Стотици. Хиляди. Виждал съм такива, които са оцелели, за да разказват, и такива, които не са. Но малко са онези, които са преживели такова нещо и са се преборили. Тези белези отразяват силата ти и волята ти за живот и аз никога не съм виждал нещо толкова красиво.
Устните на Кендъл потрепериха. По лицето ѝ се стичаха капки вода, и не всичките бяха от втечнената пара. Сиквах отиде и я прегърна.
— Той е прав, сестро. Трябва да се гордееш.
— Сестро ли? — попита Кендъл.
— Съпругът ни ти е дал кръвта си в нощта, когато си ги получила. — Аманвах прокара пръст по белезите на Кендъл. — Сега сме от едно семейство. Ако пожелаеш, ще те приема като дживах сен на Сиквах.
— Какво, какво?
Роджър се беше отпуснал в топлата вода, но сега изведнъж подскочи с плясък.
Сиквах се поклони на Кендъл и гърдите ѝ разплискаха водата.
— За мен ще бъде чест да те приема, Кендъл ам’Хралупа, като моя сестра съпруга.
— Чакайте малко — каза Роджър.
Кендъл изсумтя смутено.
— Едва ли ще намерим пастир, който да проведе такава церемония.
— Инквизитор Хейс дори няма да обърне внимание на Сиквах — отбеляза Роджър.
Аманвах сви рамене, без да сваля поглед от Кендъл.
— Езическите свети мъже не са от значение. Аз съм Невеста на Еверам и дъщеря на Избавителя. Ако изречеш брачната клетва пред мен, ще бъдеш омъжена.
„А мен все едно ме няма тук“, помисли си Роджър, докато къпещите се жени обсъждаха третия му брак. Знаеше, че трябва да продължи да се съпротивлява, но му липсваха думи. Не стъпваше в Свещен дом, освен ако наистина не му се налагаше, и не разбираше и една ядронска думичка от бръщолевениците на пастирите. Както той, така и майстор Арик преди него знаеха много добре, че Създателят бе накарал много съпруги да забравят за брачните си обети. Поне за няколко часа.
Но подобни неща винаги носеха неприятности. Създателят може и да не се интересуваше, но все пак имаше някаква мъдрост в догмата на пастирите.
— Да — рече Кендъл, навела поглед към водата, и Роджър усети как през тялото му преминават тръпки. Тя вдигна глава и срещна погледа на Аманвах. — Да, добре. Ще го направя.
Аманвах кимна и се усмихна, но Кендъл вдигна предупредително ръка.
— Но няма да произнасям никакви клетви в банята. Искам да разбера някои неща за тая работа с дживах сен и трябва да кажа на мама.
— Разбира се — отвърна Аманвах. — Майка ти трябва да преговаря за зестрата ти и да поиска благословията на патриарха в рода ви.
Това накара Роджър да се поотпусне и Кендъл като че ли също се поуспокои.
— Нямам патриарх — рече тя. — Ядроните отнесоха всички, освен мама.