Броят им далеч не бе достатъчен. Според последното преброяване провинция Хралупата и околностите ѝ имаха почти петдесет хиляди жители. Билкарките бяха малко още преди да дойдат тези размирни времена, а мнозина от тях бяха заловени или убити по пътя, докато бягаха от красиянското нашествие, или бяха станали жертва на унищожителната атака при Новолуние.
По-малко от половината присъстващи бяха истински билкарки. Лийша познаваше мнозина от размяната на писма или разговорите си с тях, когато за пръв път бяха дошли в Хралупата. Някои имаха истински умения и познания по добрите стари техники, но други бяха просто прехвалени акушерки, баби, които можеха да извадят бебето от майка му и да сварят няколко прости отвари. Малцина можеха да четат и почти никоя от тях, дори Джизел, не можеше да рисува защити.
Останалите бяха ученички. Някои по-млади, други по-възрастни, жените се стичаха в лазаретите, за да помагат, когато ранените ставаха много, като едва ли умееха да правят нещо повече от това, да подваряват вода и да носят чисти превръзки.
„Сега всички вие сте билкарки“, помисли си Лийша.
— Благодаря на всички, че дойдохте — извика тя със силен и ясен глас. — Много от вас са изминали дълги разстояния и ви приветствам с добре дошли. Подобен Събор не е бил провеждан в Хралупата още откакто моята учителка, господарката Бруна, е била млада.
Много от жените закимаха. Всички бяха чували за Бруна, легендарната билкарка, която доживяла до сто и двайсет години, преди да я отнесе заразата.
— Някога Съборът се е провеждал често — каза Лийша. — След Завръщането той е бил единственият начин да съхраним тайните на стария свят и да се опитаме да си върнем нещо от онова, което сме изгубили, когато демоните изгорили големите библиотеки.
— И отново трябва да стане така. Твърде малко сме, а има толкова много неща да споделим, ако искаме да оцелеем при следващите луни. Трябва да набираме много доброволци, както правят дърварите, и да се обучаваме заедно, както правят те. Моите ученички копират книгите ми с химикали и лечение — всяка една от вас ще се прибере у дома със свое копие, което да изучава. И от днес нататък тук ще се провеждат редовни уроци, в които ще се изучава всичко, от лечение и рисуване на защити до демонска анатомия. Дори някои от тайните на огъня. На някои учител ще бъда аз. При други — тя погледна назад към Джизел и Аманвах — ще бъда ученичка.
— Ей, не можеш да очакваш от нас да се учим от някаква си красиянска вещица! — намери кураж да извика някаква възрастна жена.
Много я подкрепиха с одобрителни викове. Твърде много.
Лийша погледна отново към Аманвах, но въпреки гордостта си, младата принцеса запази спокойствие. Билкарката плесна с ръце и ученичките ѝ внесоха един ранен дървар на носилка. Бяха му дали отвара за сън и момичетата вдигнаха с пъшкане напълно отпуснатия едър мъж върху операционната маса.
— Това е Мейкън Орчард, от баронството Нов Райзън — каза Лийша, смъквайки белия плат, който го покриваше от кръста надолу. Показаха се синьо-черни отоци покрай тънката линия шевове, минаваща през корема му. — Бил е ранен преди три нощи, докато разчиствал земята за новата голяма защита. Осем часа го рязах и кърпих. Някой иска ли да бъде свидетел?
Шест билкарки и няколко ученички вдигнаха ръце. И въпреки това Лийша посочи възрастната жена, която се беше обадила.
— Билкарка Алса, нали така?
— Да — отвърна жената с недоверчив поглед.
Тя беше от бегълките билкарки, които бяха напуснали селцата след красиянското нашествие. Много от бежанците бяха станали разбойници, но за отчаянието им си имаше причина.
— Искате ли да дойдете да погледнете раната, моля? — попита Лийша.
Билкарката изсумтя, тропна с бастуна си по земята и се изправи. Рони отиде да ѝ помогне, но Алса я избута встрани и момичето благоразумно изостана, докато възрастната жена се затътри надолу към сцената на операционната.
Въпреки грубия си вид, билкарката Алса като че ли си разбираше от работата и опипа раната на Мейкън с твърда, но нежна ръка. После потърка палеца и показалеца си под носа, душейки замислено.
— Добра работа си свършила, момиче — каза най-после тя. — Момчето е извадило късмет и ще оживее. Но не виждам какво общо има това със споделянето на тайните ни с пустинните плъхове.
Тя посочи с бастуна си Аманвах. Младата дама’тинга стрелна с поглед пръчката, но запази спокойствие.
— Извадил е късмет и ще оживее — повтори Лийша. — И въпреки това ще минат месеци, преди Мейкън да може отново да ходи или да прехвърля трупи, без да кърви и да го боли. Седмици наред ще бъде на течна диета и може би никога повече няма да може да се бие или да върши тежка работа.